Път на освобождаване е самостта. Сам! Човек трябва да се освободи от поселниците си. Когато искате да творите, колкото човек е по-сам, толкова повече може да твори.” /

Сп. НУР 2/2004, с. 54

„В черупката-човек има едно зърно, което ще израсте в Дървото на Живота.”
сп. НУР 3/2001

  • Вървя по стъпките си бъдни.
  • Разтварят се врати във самостта.
  • И все по-навътре в бездните си влизам…
  • … защото трябва да достигна същността!
  • През дверите на храма аз навлизам
  • във наоса на моята душа
  • и през олтара на Живота вдигам
  • ръце – в молитва и екстаз!
  • Във жертвен дар поставям себе си
  • и във смъртта на моят Аз
  • душата ми разтваря Книгата,
  • в която писал е Духа!
  • О, Отче Наш, аз твоя Огън
  • в Себе си разклаждам
  • и в кладата на непояждащ плам
  • аз миналото си изгарям
  • и освещавам телеса!
  • От въглена на мойта самост
  • пробива кълн Живота и във светлина
  • извива своята снага Дървото,
  • посято някога от Божия ръка!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

4 × = 40