Учителю!
  1. Научи ни как да освободим пленника у себе си!
  2. Подкрепи ни в бдението, та да не пуснем завистника, крадеца на радостите, в нашия дом!
  3. Набогати сърцето ми с обич, а ръката ми с щедрост!

Амин!

Посланието (за 1986 г.), като скрижала във вътрешния човек, започва с астралната будност. Осмислянето е много съществено, защото то ражда потреба от убеденост.

Когато човек гледа не само в хоризонтала, а и във вертикала, той може и в дълбочина да вижда. Тогава е възможно хората, които не го познават, да кажат, че е безумец. Но не се страхувайте — няма по-голяма радост от това!

Искане 1. Научи ни как да освободим пленника у себе си!

Пленника у себе сиКундалинида го освободя! Той е, който създава онази висша вибрация, която телесната покривка не винаги може да понесе. И тогава един негов удар може да направи някого „луд“. Не е луд, ако трябва да уточним, а е смутен от вибрацията, непоносима в нейната цялост. И на лекарите, и на психолозите не им е ясно, че човекът има не само биологична енергия и че по силата на еволюционните стадии е възможно да получава нарушения. Така могат да се обяснят и акумулациите на отрицателни сили, за които безспорно самият индивид има своята предишна „виновност“ и е отработил накамаряване на кармата. Трябва, обаче, да се разбере, че Кундалини не е риск, но той е, който пише свидетелството за поносимост — написва го в психологическата ни картина!

Така пленникът у нас чака в постоянна битка своето освобождаване. Той не само чака вътрешната пробуда, но и сътрудничи на пробуждането. Пленникът дарява своя „господар“ с благодарност, че го е съхранил и че се е опазил от излишни увлечения. И болката на посветения е как да намери разговорка с пленника у себе си — с Кундалини, който спи, т.е. който чака своята будна отговорност да обслужи богочовека. Някои от посветените с голяма болезненост понасят събудения Кундалини. Оттук идва повелението на изграждането, или подготовката за поносимостта на неговата енергия. И с оглед на това, до кой център може да стигне будността, се дава и съответното знание. Знанието, което има обикновеният човек, не е знанието на посветения, камо ли от събудения Кундалини.

В един етап на развитието човекът е по-властен от вложения в него Бог и тогава трябва да иска знание да освободи пленника, който всъщност е всевластният господар. В материята е роден копнеж — копнеж за знание. И когато Бог търси Адама, Адам Му казва: Гол съм, Господи! Това е най-великото в човека — че търси грамотността. Не само я иска, търси я! Оттук е голямата конфликтност, която след това като социология става беда, защото човекът е наказан, че иска да знае. Планетните Богове винаги са се страхували, че човекът няма да им остане верен. Това е психоза за сигурност, защото и Те са бивши „човеци“, които са се развили в Богове — това е йерархия на еволюцията. И затова в Учението Път на Мъдростта стои, че човекът е бог в развитие! Той не може да не бъде в конфликт заради онова, което дава ранга му — да стане Бог!

Човек носи в себе си неизчерпаемата енергия на Кундалини!

Искане 2. Подкрепи ни в бдението, та да не пуснем завистника, крадеца на радостите, в нашия дом!

Завистник у нас, в нашия дом, е миналото, то ни краде радостите. Миналото има устойчивост — то иска да сложи крилата ни в своето ковчеже. Затова е бдението — бдението е дълг на всяка будност! А будността ни държи в състояние да приемем и осъзнаем прииждащата сила, която разрушава. Да поискаме да махнем себелюбието, защото най-вече то ражда завистника, крадеца на радостите у нас. Ако излезете от аурата на астрала и събудите един висш пласт на ментала, той от своя страна ще ви отнесе до йерархията на духовността. Няма как иначе да уважавате еволюцията, ако тя не ви сваля една след друга дрехите…

В окултните книги и особено в будизма най-много е подчертавано за битката с астрала (защото той е най-близкото до физиката): „Убий желанието!“. Но желанието може да бъде осветено — не е проблемът да го убиете, а да го оплодите! „Убий!“ — но защо трябва да махнем астралната си потреба; защо трябва да правим проклятие на желанията си, вместо да ги осветим!? Казва се, че те са отрицание — но са „отрицание“, защото им се слага този знак. А астралът е неизбежност. Нещо повече — неговият образ е водата, а около 70% от присъствеността у човека се дължи на нея. Ако махнем водата, какво ще правим? Ще имаме изсушени клони…

Затова е нужно бдението — за да приемем жертвата, а оттам и служението.

Бдението е лично, служението е Всемирно!

Искане 3. Набогати сърцето ми с обич, а ръката ми с щедрост!

Ръка, която не се уморява да бъде щедра, не забранява на сърцето пулса на обичта! Ръката като щедрост може да поднесе една чаша с причастие, но искате и сърцето с обич да е пълно. А щедростта на ръката не е нито само обредният хляб, нито само вечерната молитва. Какво значи тогава щедрост? Това значи най-вече да получите и да дадете свобода в ума и в духовността си! Защото съкровището ви е не щедростта, а будността — будност, която дава преценки. Съдбата на всекиго е достатъчно щедра, стига той да може да понесе щедростта. Другото е разглезване в състоянието, че сте много богати…

Щедростта е знак на Вечното — тя е в благоволението на Духа, а не е количествен израз! Щедростта е мярка, но Божията ръка на щедростта никога не е ограничена.

Посланията са безмерни и в тях няма глаголстване. Човечеството ще отива към мисъл срещу мисъл и именно Учението Път на Мъдростта е първата подкваса на вашата бъдност да правите афористичността. В афористичните форми на Мъдростта има и погребение, но погребение, което вещае възкресение. Не се страхувайте да погребете миналото си!

Обичта винаги може да е по-щедра от обстоятелствата!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

× 6 = 30