Послания на Планетния Логос – 11-то Послание (1988 г.)

Знанието е йерархия на преценката и на поносимостта!

В Посланието (за 1988 г.) е повелята на бъдещето. Тя е Учението Път на Мъдростта, което не може да бъде съпоставяно с другите Учения. Някои от тях дори отричат еволюцията!?

В планетните доктрини липсва цялост, защото е трябвало първом да се отработят съзнания, подвластни на съдбовността — било е необходимо да се оформят съответни гледища. Когато, обаче, едно гледище става след това изповедание, се прави форма на приложение, която в много случаи е жестокост. Насилието в развитието не липсва — напротив, то си търси трон. И когато човек навикне с него, започва в действията си да го използва, за да създава трайност. Но щом има еволюция, всяка йерархия има относителна непроменливост. Виждаме промените — робовладелчество, феодализъм, аристократизъм, буржоазия и дори болшевизъм… И всички те са искали трайност. Еволюцията, обаче, не само ги опровергава, тя ги и изхвърля!

Еволюцията не е подражание, а промяна! И ако промяната не може да се извърши с прозрение, се извършва с насилие, което е еволюционен гърч.

Искане 1. Подкрепи ни да Ти служим достойно в храма на живота според йерархията, която имаме!

Трябва да се схващаме в Целостта, а да се осъществяваме в отделността — според йерархията, която имаме. Идеята за Целостта крие „нихилация“ на материята в единство с онова, което я прави животворна, т.е. с Духа. Така че идеята за Целостта е победа над съответните полета. Ако сега човекът се бори за победа над физическата материя, утре ще се бори за победа над астралната, а след това и над другите материи — докато стане единство с Онова, Което го е сътворило. И добре е, че в човека се събужда неудовлетвореността, защото той не може да бъде удовлетворен, докато не се осъществи като Бог. Но тук вече може да дойде липсата на измерение — докъде да се упрекне, че не е достигнал върховността си. Затова се ражда идеята за нравствените таблици — за да може те да събудят измерения в плътта. Обаче нравствените таблици не изиграха ролята си, защото Бог в човека предварва еволюцията! Затова има т. нар. митологични божества. Но те са със самосъзнание на богове, без поведение на богове — те са неовладени богове!

В храма на живота има йерархия, има разнообразие в творчеството и легализация на духовните култури. Така хората са се развивали. Но досега основно чрез добродетелите, независимо от техните плюсове и минуси. А добродетелите постепенно трябва да станат идея за освобождаване от бремето на материята, която не е одухотворена. Но всички религии по принцип отричат одухотворяването на материята. Щом я лишават от нейния изклас, те я лишават и от нейното зърно, от което можем да направим хляб.

Не може в живота да не се признае законът за взаимността, защото взаимността е нашето Космическо присъствие. Взаимност, че от Слънцето, от водата, от плода вземаме — фактически от кого? — вземаме от живота, макар и да имаме срещу себе си смърт. Тук е силата на волята за живот. Всички се плашат от смъртта, но никой не `и е правил олтар. Черноведство има, но храм на смъртта — не! Няма църква на смъртта. От споходилата го гостенка смърт на един или друг Учител се е издигал храм на живота вместо храм на смъртта. Защото Животът е цялостният Бог! В него влиза смъртта, а не в смъртта — животът. Бъдещото безсмъртие на човека не значи, че няма да има друг вид смърт. Защото, ако всичко свършваше до Бог Отец, тези милиони години еволюция щяха досега да ни разкопчаят връхната дреха…

Едно сърце на богове стои у нас и чака — всеки стадий в еволюцията откопчава по едно копче от дрехата, покрила Божеството. Това е неизбежност, която ни дава живот!

Еволюцията е неумолимият закон на Божествеността за връщане към Себе Си!

Искане 2. Дай Път на нозете ни да изпълним волята Ти: „Бъдете светлина на света!“

Човек не трябва да забравя, че в себе си има Творческото начало — онова, което е: Да бъде Светлина!, което е Оплодителят. Да бъде Светлина! е повеление на Бога за Творчество; Да сътворим човека! е Неговата творческа приложност! Светлината не може да се обезсвети, но заради Пътя слиза в тъмнината на материята. Тя е некъсаната нишка на Божественото, влязла в преходността и характеризираща епохи и образи на Духовни вълни.

Затова хората вървят към онзи свят, в който Огънят на Кундалини ще преобрази сътворения. Но първо е трябвало Прометей да краде светлината на знанието, след това Иисус да покаже Преображенската светлина на безсмъртието, а после като Христос да излъчи Възкресенската светлина на Живота! Прикованият не възкръсва — защото е умът, но Разпнатият възкръсва — защото е Духът!

Ако човек не носи съзнанието, че е светлина на света, за него има само развлечения, улици… Улиците винаги са многолюдни — заради радостите на ума и желанията на астрала, но те не дават посвещения — само Пътят води до храма! Пътят винаги е познат за посветените и непознат за мнозинството.

И с жертвената си воля трябва да запалим канделабъра на Мъдростта. Нейната светлина на служението е и лична — Дай Път на нозете ни, и Мирова — бъдете светлина на света!

Само със светлината си можем да приемем Светлината!

Искане 3. Пази ни от страха, за да не разменяме истината за лъжата!

По-голямата част от хората лъжат, защото са заплашени. А този, който има маломислие, той иска да ползва измамата за облага. Едно е принудителността — лъжа заради страха, друго е постланият килим, за да се влезе в чужд дворец. Страх и лъжа! Лъжата, когато е провокирана от страх, до известна степен е оправдана, но не и когато е мотивирана от хитрина. А има т. нар. „изпечени лъжци“ — не са принудени да лъжат, но го правят.

Виждате колко са багрите… И не еволюцията има толкова „вина“, отколкото отделните етапи в човека, когато се е преобразявал. Човекът взема плът от планетната даденост, но тя е отработена от нейните същества. Следователно в човешката корпусност влиза всичко. Така страхът идва от издевателствата над плътта — вибрацията на смутената материя е логична в нейната еволюционна пътека.

Пази ни от страха… защото страхът е съвсем неоснователен по същина. Той е астрална вибрация на тялото — че то може да се загуби. Човек, ако няма съзнание, че е безсмъртен, винаги ще живее със страха на своята мимолетност. Страхува се онова същество, което се усеща облечено само в плът, а не осъзнава своята духовна даденост. Затова, докато властник е тялото, страх ще има. А страхът е най-отрицателната сила в битието на човека! Той е употребяван от религиозни водачи и духовници, от администратори и цезари — той създава подчинения. Няма по-голям враг за човека от него. И само който не е смутен, може да внесе респект в овластените…

Страхът може да носи и внушения, които са психологическа травма, идваща от вековете. Защото неуспехите раждат предпазливост, често преминаваща в страх. Предпазливост — да, страх — не! Но когато дойде някаква нова същина, за да познаете прехода на състоянията си, трябва да проявите не предпазливост, а предвидливост — творческа фантазия, посредством която, преди да сте имали опита на пътешественика, поне половината неща да изживеете с мисъл. Така няма да имате страх да се качите на кораб, който обещава дълго и непознато пътуване. Тогава ще приемете и неговия кормчия, който е учител на новото. А ако не намерите такъв, трябва да изявите волята си, за да решите накъде да пътувате с този кораб. Това са двете възможности: или с кормчията, или с волята за път, решаващ битие!

Една част от посветените, когато са стигали до известни тайни, или не са ги осъзнавали, или страхът ги е променял. Непрозрението и страховата психоза изопачават духовните стойности и ценности!

Който знае тайните, не се страхува!