НачалоВаклуш ТолевПослания на Планетния ЛогосПослания на Планетния Логос – 10-то Послание (1987 г.)

Послания на Планетния Логос – 10-то Послание (1987 г.)

-

Господи!
  1. Дай ни сила да Ти служим като синове, свободни от себелюбие!
  2. Научи ни да не плачем на гроба на миналото!
  3. Пази ни от жестокост, предрешена като милосърдие!

Амин!

Знанието е йерархия на преценката и на поносимостта!

Посланието (за 1987 г.) е определено от три лъча: Дай ни; Научи ни; Пази ни! Така се изгражда пирамидата на подготовката за едно служение.

Винаги трябва да се има предвид и социалната даденост. Учението на Правдата дава идеята за отмъщение, Учението на Любовта носи идеята за прощение, а Учението на Мъдростта влага идеята за прозрение. Не трябва да се лишава будността от социалната завивка на Учението или от социалната дреха, с която хората се обличат. Социалното развитие е ритъмът на Духа. То е учебникът на човека в приложност и е израз на духовната поносимост!

Искане 1. Дай ни сили да Ти служим като синове, свободни от себелюбие!

Бог разгръща Своите сили в човека. И нищо обидно за Него няма в това човек да иска да бъде Бог. Но едно е да имате божественост, друго е да сте станали Богове…

Да имате себелюбие значи да сте загубили в себе си екзистенциалността, да се зареете някъде във величието си и да ви е много удобно да бъдете ласкани или утешавани. Но това не е път! Не е дори и заблуда, а услуга на едно самопогребване. Ето защо идва искането свободни от себелюбие! Важно е да се разбере, че когато искате да служите, сте само една личност, била обикновена, била гениална… но когато може да се изведете в служение, тогава сте Мирово съзнание!

Тайната на служението е свободата, която е освобождение от себелюбието! Себелюбието загубва пътя на служението и хората остават с цели, толкова властно подчертавани в културата на света. Целта е път в еволюцията, но не е свобода от еволюция! И тогава се ражда крещящата фраза на Средновековието, в която християнската религия намира мотив за инквизицията: „Целта оправдава средствата!“. Така църквата извършва погром над човешкото битие.

Служене вършат подчинените — свободният прави служение!

Искане 2. Научи ни да не плачем на гроба на миналото!

Когато Иисус е разпнат, Той не отпраща проклятие. Няма дори събудено негодувание! Защото идеята на Разпятието слага семето на Възкресението. А когато познавате тази тайна, никога не се губите — нито като съзнание, нито като присъствие — реалност, за която хората нямат очи още. Затова много е плътен Пътят на Голгота и той в никакъв случай не е „Път на страданието“, както го наричат. Гробът на Иисус може да стои там, но Той е вън от него… Затова трябва да не плачем на гроба на миналото — защото гравитацията илюзира статика и не дава Възкресение!

Който се тревожи за себе си и плаче за миналото, той не разбира еволюционните сблъсъци. Не трябва и да се обвинява миналото. Ако потребата на бъдещето ви налага жертва, направете я! А хората точно от това се лишават. Миналото не може да служи за извинение. Ако в него сте отработили себе си, бъдете му благодарни. Не хвърляйте с отрицание дрехата на миналото, свалете я с чувство на благодарност, че ви е била потребна.

Този, който плаче на гроба на миналото, той не прави напредък.

Гроб има преходността — Духът гроб няма!

Искане 3. Пази ни от жестокост, предрешена като милосърдие!

Всяка религия дава свои правила и според Духовната вълна, която я е донесла, създава и съответните ценности. Ето Моисей — ето Христос! Ние не съдим жестокостта на Моисей, защото, ако я съдим, осъждаме кармата на един народ. А от същата тази карма излиза милосърдието на Христос!

Като психология тезата око за око, зъб за зъб може да е отражение на действителността, но не е Път. На евреите им се даде трапезен хляб, за да имат жизненост, а те по-скоро го употребиха в жестокост. (Следователно онзи, който ги е водил, е сгрешил по същност, а сега той още е предмет на поклонение…) Това е изстъпление, което е изобретение на ума, извършено и оставено в човешката психология. Не само в историята — психологията е смутена!

Йерархии… И не може да има духовна йерархия, несъпоставена със социалната. Най-страшна е обаче жестокостта, която се представя за милосърдие!

Човек трябва да разширява кръгозора си, защото носи не само лично битие, а и отговорност. Трябва да отваря страниците на други бъднини. Идеята за добродетелите е изхабено време в еволюцията! Човечеството не излезе с устойчива добродетел освен с илюзии. Така се измамиха хората, че сега трябва да се освобождават от собствените си добродетели, натрапени им от религиозните институции. Миналите култури учеха човека на милосърдие, но го възпитаваха с жестокост. Оскърбиха го в потребата му за знание и го обвързаха с предопределение, с расова или кастова емблема.

Човечеството е минало няколко Духовни вълни, но за съжаление е създало идеите за грях и страх, които са гробари на човека…

Мъдростта надскача всичко, което ограничава Бога в човека!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here