Да бъдем с висшите енергии на Посланията на Планетния Логос, с които да служим и бдим през следващата 2019 година!
Какво като същност и като идеи са Посланията?
Посланията са една енергия на Мировото съзнание, каза Учителя Ваклуш. Следователно те като същност са духовна енергия. Тази духовна енергия може да бъде уловена само от Логосов Син чрез едно вътрешно откровение на съпричастност с Планетния Логос. И след като бъде приета, да бъде ниспослана към нас, планетните поселници, за да вървим по пътя на обожествяването и да ни правят съпричастни с Космичността – да се осъществяваме и да осъзнаваме Мировостта! Защото Учителя каза: От връх много лесно се вижда мишка в равнината, но от равнината не можеш да видиш слон на върха. Колкото по-високо издигаме съзнанията си, толкова по-лесно можем да си обясняваме процесите, които вървят както в планетната еволюция, така и вътре у нас. Така че Посланията са зов за един нов планетен и нов Космичен живот!
Каква е ролята на Посланията в Духовната вълна на Мъдростта?
Духовната вълна на Мъдростта е една цялостна енергия, докато Посланията са пулсации в рамките на тази енергия – и то йерархирани пулсации. Ето защо Учителя ги нарече Дихание на Духовната вълна. (Той каза, че Посланията са Дихание на Духовните вълни и енергия на Коренните раси – в смисъла, че тази енергия е дадена на Коренните раси за тяхната еволюция.) Като Дихание те идваха един път годишно в продължение на 30 години – на 21-ви срещу 22-ри декември, когато настъпва астрономическата Нова година. Освен това те се групират в четиригодишни периоди, за да може енергията, която се дава в началото на даден период, след това в рамките на четири години да бъде допълнена, за да може да бъде по-цялостно усвоена и прилагана. Всичко е въпрос на поносимост и затова Посланията се йерархират от Въвеждащото до Заключителното, което е върховото – Посланието на Живота.
Какво представляват Посланията за Учението на Мъдростта?
Вследствие специфичните пулсации на тези енергии, Учителя Ваклуш формулира основополагащи идеи, които влизат в Учението на Мъдростта и по-нататък биват разработвани. Тези най-същностни идеи след това вече в приложност формират Пътя, по който ние трябва да вървим, т.е. формират Учението Път на Мъдростта.
Искам да направя разлика: Учението на Мъдростта е едно, Учението Път на Мъдростта е друго – едното е идейно-теоретичната страна, а другото е идейно-приложната страна. Затова Учителя нарече Посланията по два начина: в идейната страна – нотите на Учението на Мъдростта, а в приложната – път за осъществяване на човека бог в развитие!
Така че Посланията са един изключителен дар за нас. Трябва не само да ги оценим, а да ги изучаваме и да се развиваме с тях – за Богоживот.
Каква енергия за развитие ни дават Посланието на Служението и Посланието на Бдението?
Тези две Послания са вторите от последните два периода – Шести и Седми, които са на т. нар. наименувани Послания. Тези Послания съответстват на 2019 година, защото тя също е втората в четиригодишния период, който започна миналата година.
Шести период е период на осъзнаване на зримия теогон, а Седми период е период на свързване на Божията човечност с Човешката божественост. Посланието на Служението пулсира енергията, която, както каза Учителя, започва да храни битието на зримия теогон. Затова призивът в Посланието е:
Духовната вълна на Мъдростта, като родител и битие на зримия теогон, ви зове на служение!
Така може да се каже, че сме достигнали до някакво състояние в йерархията на Посланията за Божествена пробуда. „Зримият теогон е нова категория – каза Учителя в „Беззаветен Завет“, – не в усвояване на себе си, а в признание на другия и в приложност на Онзи, Когото извежда от себе си. Зримият теогон не е степен на очовечаване, то е степен на обожествяване!“
Посланието на Бдението пък ни дава най-върховата енергия, която можем да приемем в планетната еволюция. Това е енергията за осъществяване на вложената Синовност у нас. Забележете: от зримия теогон до вложената Синовност у нас!
Призивът в Посланието е следният:
Осъществете дадената ви Синовност!
Можем ли да я осъществим? Какво казва Учителя в „Беззаветен Завет“: „Синовността е присъщата духовност на събудената Човешка божественост, която става единство в дадената на човека Божия човечност. Синовността е, когато е изходен пътя на сина.“.
Ваклуш прави една много ярка граница между понятието син на Бога и Синовност на Бога. Всички сме синове на Бога, но Синовността вече е съвършено друга категория – на Единосъщие!
Кога е изходен Пътя на сина? „Извървяна е лична Голгота, направено е социално Разпятие, извършено е Самокръщение и е осъществено Възкресение, за да се влезе в Мировата същност на Отец като Негова Единосъщност.“ Това е фактически указанието, дадено от Учителя, как да осъществим Синовността.
Виждаме какви енергии са ни ниспослани дори само с тези две Послания – от зримия теогон до Синовността – като възможност, разбира се.
Какви основни идеи са формулирани като последствие от енергиите в Посланието на Служението и в Посланието на Бдението?
Има в тях много идеи, но ще се спрем само на много малка част от тях. Освен идеята за зримия теогон в Посланието на Служението, и в трите Повеления се повтаря фразата: „Мъдростта не задължава“. Защо? Защото служението е една вътрешна всеотдайност и е неограничимост. Не може със задължение да бъде извикана тази вътрешна всеотдайност. Задължението във всички случаи е външна принуда за поведение, която ограничава – направѝ еди-какво си.
В идеята на задължението Учителя дава едно много важно указание: „Мъдростта не задължава. Там, където има заповеди, е стадият, в който хората още нямат проницание или опорност във вярата, а имат само уговорки и се пазарят. Това е спекулативен път, но мнозинството така живее. Учението, което сега се дава на човечеството, е в една отговорна, а не в задължителна строгост. Защото, когато задължавате, трябва да сте сигурни, че другите няма да ви изопачат поради неусвоимост на тайната.“.
Значи има опасност от изопачаване. Може би именно затова и Десетте Божии заповеди почти никаква роля не са изиграли. Защото не се знаят тайните на тези Заповеди – няма идея за карма, прераждане и т.н.
След идеята пък за Синовността, в Посланието на Бдението се повтаря, пак три пъти, една друга фраза: „Знайте, че“. Значи „Мъдростта не задължава“, а след това „знайте, че“. Защо? Защото Мъдростта е Знание, което ни води към прозрение, а Бдението е именно проява на прозрението човек да търси вложения Бог в себе си.
Ето защо Учителя е използвал термина „бдение“. Това е изключително висока категория, защото почти във всяко Послание след Трети период в началното обръщение се говори за бдение в Космичния храм на Посветените мъже, Воините на Любовта и т.н.
Посланията на Планетния Логос, които сме получили в Духовната вълна на Мъдростта, са нови енергии и идеи, но Послания има и в предишните Духовни вълни.
Така например в Духовната вълна на Правдата Моисей отива в планината да получи Десетте заповеди и дава послание като Божии заповеди. Буда в състояние на съзерцание ражда Осмичния път. Но тези Послания са много опростени и общо взето всеки от последователите на юдаизма и на будизма може да ги разбере: Не кради, не лъжи…; право дело, права мисъл…
След това в Духовната вълна на Любовта Христос също дава Послания: Блаженствата като Послание, както и Откровението, което дава на своя ученик Йоан като едно Мегапослание. За съжаление, както Учителя Ваклуш каза, Откровението не го разбраха, а Блаженствата не ги приложиха. По този начин обедня Учението на Любовта и самата Духовна вълна на Любовта не беше изразена енергетично и идейно в пълната мощ, която има.
Надявам се, че Обществото Път на Мъдростта няма да направи тази грешка и ще изведе на преден план като свое знаме Посланията на Планетния Логос. Още повече, че те са наречени Беззаветен Завет. Докато предишните Учения са Стар Завет, Нов Завет, ние имаме Беззаветен Завет – Послания на Планетния Логос.
И много е важно да прилагаме Учението Път на Мъдростта не както ние искаме, а както Учителя иска от нас!
Експозе по повод 21 декември – Ден на Посланията
