Учителю!
  1. В Смирението Си със смирение ни дари!
  2. Вложи в сърцето и устата ми слово, което буди, служи и води!
  3. Сили ни дай да изходим Пътя и щит да се самоотбие злото!

Амин!

Пътят на Мъдростта дава свобода от миналото!

В концепцията на Посланието (за 1985 г.) се дава една последователност на възможностите, с които да се променяте. При това, не може да се отречете от биология и анатомия, човекът тепърва има да осъзнава какво анатомичността дължи на биологията, която я изгражда. След битката с анатомията идва битката с психологията. А след това и битката със Сътворението. Битката не е срещу Сътворението, а със Сътворението! Това е идея да променяте статиката.

Какво трябва да се направи тогава, кое трябва да вземе връх, за да се смени валентността? Да се приложи схемата на Знанието — богатството на Учението на Мъдростта! Това е най-големият конфликт, който предстои на човечеството.

Искане 1. В смирението Си със смирение ни дари!

Първо, тук има едно признание, че Учителят е смирен, и второ, идеята е да не се събужда в последователите Му болна амбиция за величие. Човек трябва да стане смирен, за да може в смирение да върши всичко. Защото няма по-велика тайна от смирението! Само то, когато завие в дрехата си тщеславието, може да го излекува. Смирението е целебна сила, но малцина са го изпитали, малцина са го живели. То е най-сакралната молитва!

Смирението е не да ви липсва величие, а да сте свободни от щението за величие! А величие може да ви липсва по най-различни причини. И когато ви липсва (защото не сте го достигнали), тогава се ражда егоцентризмът. Той пък носи болезненост — събужда болка на неосъщественост. Щението за величие е потребно като социална необходимост и като възпитание, но не и като Път. Проблемът е да отработите липса на страх, че величието ви е застрашено. Удовлетворявайте Себе си не заради себе си, а заради Бога в себе си! Дори устремът да се направи с мисълта пробив понякога минава границата на почитанието и нарушава принципа на смирението. И тогава идва себичността, която е лично утвърждаване, а не служението, което е социално благо и духовно достояние. Устремът е сила, с която се откриват нови хоризонти, а смирението е психична енергия от много висш разряд. Устремът е енергия на волята, която дава развитие, смирението е енергия за преценката, която създава олтар на поклонение!

Религиите под „смирение“ разбират „подчинение“. Това е голяма беда, която нравствената таблица е нанесла над просветеността. Има разлика и между смирение и примирение. Примирението е безизходност, то може да бъде и принудително, а смирението е в решение на собствената воля, то е лична изповед на божественост у нас. Затова смирението е култура, то е аура — аура лична, аура на едно общество, аура на света!

Смирението е тайната да не се пречи на изявяването на духовността!

Искане 2. Вложи в сърцето и устата ми слово, което буди, служи и води!

Най-голямото богатство, предоставено от Боговете на човека, е словото. Магичността му е във вложената в него енергия още преди Сътворението на света. Словото е богоречие и богознание!

Словото е планетно действие. То променя — словото буди, служи и води. Тази инвазия на словото е, която трябва да мотивира силата Кундалини, за да може човекът да се събуди и да върви Пътя.

В Пътя ни началото е тотемът — онова, което респектира човека в неговото дивачество. Тотемът е богът на човека в първичния му стадий, но той е един материален образ, не е духовна субстанция — не е идея за Бог, а за божество само. Тази епоха отдавна е минала, а преди нея е имало и много други планетни йерархии… А звездният свят е от още по-предишни йерархии, които са завършили своята еволюция. (Оттук идва и роднинството между човек и Небе, както и гаданията според зодията, в която човекът се ражда.)

Трябва словото да ви даде яснота за човека. Да се види, че той е творец — защото в него е вложено Дихание. Какви степени е събуждало Диханието в човека, се вижда от йерархията на посвещенията. И затова си има институти като египетските пирамиди, където се е знаело много повече, отколкото е знаела цялата друга планетна култура. А сега даже официозът на науката поставя въпроса, че в същината на материята стои Бог. Учените не са стигали до тайните на Мъдростта, но не могат да избегнат Бог — търсят Божията частица…

Човек носи потенциалната възможност за Божественост, а Боговете имат само едно оръжие — словото!

Искане 3. Сили ни дай да изходим Пътя и щит да се самоотбие злото!

В книга Битие е казано: Да бъде Светлина! От хаоса, над който броди Духът, Светлината е импулсацията, с която започва Сътворението. Тогава можем да имаме убедеността, че ще изходим Пътя, защото Светлината може да ни изведе в него. Още в гамата на Сътворението са сложени Митология, Правда, Любов, Мъдрост, Истина, Свобода. Всичко това за да бъде осъществено, се дава и Пътят, който трябва да изходим.

А да се самоотбие злото е свобода вече от идеята „добро-зло“. Няма зло, има нееволюирало добро! В Пътя на Мъдростта не се отрича злото, самото то е призовано да извърши своята еволюционност, т.е. да се самоотбие.

В инволюцията духовната същност на човека много трудно е понасяла бремето, което материята създава. И затова е наричано зло. Материята е била господстваща сила, защото първо се създава образ, в който след това се влага подобието. А в подобието са онези енергии, които е сложила Сътворителната сила. Когато в образа е вложено подобието, то, съхранено в измеренията на материалната субстанция, започва да създава форми на мисленето, които имат приложност. Сега достиженията на цивилизацията, с прозренията на науката, започват изумително да „крадат“ от онова, което Творецът е оставил като Откровение в Сътворението. Откровението ще стане всекидневие, но всекидневието трябва да се научи да понася тази пулсация, която е създала материята с нейните пластове, включително и ума, и причинността… Тази поносимост именно е голямата тайна на Пътя!

Колкото и доминантна да е силата на материята, колкото и доминантна да е силата на мисълта, у нас стои Огнената сила. Кундалини в човека е представител на Абсолюта! Неговата тайна ще открие бъдещето. И когато Кундалини се задвижи в цялост, тогава се ражда Пантократорът, Който държи земното кълбо. Това е да изходим Пътя! Едно е да се удовлетворите, друго е да дадете Път — Път, който нарушава хармонията, защото е стадий на еволюционно повишаване!

Но къде отиват толкова плодни и възвишени мисли и толкова пък безплодни и непочтени? Има ли нещо, което може да комбинира гениалните прозрения, които се правят сега като открития? Човек ги носи и тук вече законът за еволюцията играе най-голямата роля — постепенно усвояване и надмога. Надмогвате — тогава еволюцията е безспорна! И тук е грешката на религиите, които искат да имат хилядолетности. Но еволюцията „се надсмива“ над преходностите. А миналите религии са една преходност. В тях доброто и злото здраво са направили валентности и в Пътя хората сами се ограничават.

Доброто и злото са феномени, не са ноумени!

Разбира се, има преходност и в нея не е позволено прозрение, което не може да се понесе. И затова Кундалини има седем центъра. Всичко това създава йерархия на култури. И най-голямата обида е, когато най-ниската култура дава идея за бъдещето, когато най-неавторитетното, най-непрозрялото дава път. Но Знанието намира формула за прощение с невежеството, пречило на културата на една планета.

Затова, ако някога се събудите за Себе Си — освободете се от Себе си! Човек не може още да приеме тезата свобода от Себе си, защото огледалната му легитимация не е сменена. Но Учението Път на Мъдростта сменя паспортите на духовността!

Посланията са автентичен израз на духовната нотност на планетната йерархия в поведение и знание!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

5 × = 40