Послания на Планетния Логос – 7-мо Послание (1984 г.)

Пътят на Мъдростта дава свобода от миналото!

В Посланието (за 1984 г.) осъзнаваме как ни служи Физическият свят. Но когато умът констатира само триизмерния свят, значи още не разбира от духовността.

Винаги обаче е имало посветени. Посветеността е безспорност, че човекът е еволюиращ бог!

Човекът не е дефиниран като Бог, но е сътворен като бог в развитие! И трябва вече да се освободи от властта на материята, защото, ако сега погледнем човека, той е престъпник. Тогава как да го направим Бог? Разбира се, трябва му хилядолетие, в което той да гради културата на развиващите се богове, и след това да роди един нов трон. Какъв ще бъде — това е въпрос на бъднина…

Затова е необходима капсулация на кармата! Какво значи да я капсулираме? Кой ще попълни хилядолетията, които на хората ще им липсват като развитие? Кое е пък постижението, с което ще можем да кажем: те стигнаха ниво, на което трябва да бъдат освободени от карма? Онова, което ще даде Новата Духовна вълна на Мъдростта! Но не мислете, че това е бъдеще, което може да наречете с настоящо име…

Искане 1. Благослови да Те осветим като живот и опазим като дело!

Иска се благословение от Учителя — да сложи щедростта на Своя покров в нашия Път. Така с Неговия благослов ще Го осветим като живот и опазим като дело! Защото Той е архитект на новото битие. Присъствието на Учителя е едно светлеене, което разгонва сънливостта в старото легло на убежденията на учениците. Той идва да свидетелства за неунищожимостта на Светлината, а учениците живеят, за да я утвърждават! Учителят не би искал преданост, ако нямаше дело!

Делото е упражнена мисъл с воля. Значи в него се включват сили — сили на мисълта и на волята — за да се направи зрим образ. Делото е видимо с очи.

В планетната еволюция хората са имали отначало едно око. Материалната притегателност ограничава човека и когато му дават възможност да гради осезателност тук, се скрива едното око — предоставят му две очи, за да има зрение за физическата материя. Защото, в края на краищата, човешката духовност трябва да се справи с нея. Тези две очи също ще загубят стойност, когато имате пък събуждане на третото око. С двете очи се работи за валентността, която ще добие третото око. Ако едноокият циклоп е имал осезаема знайност до определена валенция, сега трябва човек да си върне едното око с няколко валенции по-горно знание. И тогава много лесно е двете очи отново да се загубят и със седемте чакри, с които той ще работи, да направи планетната еволюция в нейната градация.

Когато разглеждаме различните възприемания в седемте центъра, ние всъщност говорим за валентности. Има един елемент с една валенция, има друг с шест… Взаимодействието с по-голяма свобода, или с повече възможности, дава пълнота. Но това не е още цялостното Мирово виждане.

Учителят идва, за да свидетелства — учениците живеят, за да утвърждават!

Искане 2. Дай ни сили да понесем бедата и ни опази от бедствието!

Когато не може да се понесе Кундалини, се създава беда. Но тук първо става въпрос за културни, верски и духовни беди и бедствия, защото те тласкат човечеството назад. И без да се иска, може да се създаде непроходимост. Иначе бедата сама по себе си е форма на развитие. Така че важното е нашето отношение към нея — да я приемем с благодарност и съответно да подпомагаме процеса на избавлението, а не с отрицание, защото то ще я умножи.

Голямата концентрирана мисъл също носи своите плюсове или минуси. За съжаление епохата на двадесети век не роди гениален мислител, защото и знанието, когато е лишено от призива на събудените седем центъра на Кундалини в човека, не може да е на ниво. Цяло столетие липсва проницание и затова никой не донесе идея за бъдеще. Трагедията е, че съвременната философска мисъл и съвременната нравственост носят печата на религиозното знание, не на верското. Вярата е много по-цялостна от религията.

Обредността в религиите стои. Така мисловната стойност не влиза в културата и конфликтът е неизбежен. Отделни школи и културни институти, които са призвани да бележат открития, се лишават от верско съзнание и губят провиденцията за истина. Дори и формите на посвещение са запазили по-скоро характера на тайнственост, отколкото на подкваса на човека в осъзнато служение и знание.

Корените на този конфликт са в религиите. Те бранят своето минало, както всяка нова религия дава жертва на старата. В многобожието един Баща-бог си яде децата, за да не станат като него богове. След това има един преход в единобожие, който иудаизмът квалифицира. Християнството пък утвърждава, че Бащата-Бог без Сина Си не може, но Моисеевият бог разпва Онзи, Който става Синовност. Това са двата големи прехода, които човечеството минава — неотреченото право на човека да има богове като несменност и отреченото право на Духа да прави богове, т.е. човекът да се осъществява като бог. Бог, който е нееволюиращ, стои във всички религии, защото те не искат да отстъпят место. И тогава няма защо да се учудваме на последиците за поселниците на планетата — че синовете убиват бащите си, нито пък, че има бащи, които под различни форми „изяждат“ децата си, т.е. бъдещето…

Това са големите стълкновения, на които се люлее цялата култура на планетата. Но безспорно има ли люлка, има и развитие. И затова културата на Знанието е цял атентат срещу културата на миналото, на религиите. Все пак вярата ще остане вечен стълб, защото вярата е предвара на реалностите!

Така конфликтите в официалните религии проектират това, което се нарича бедствие. Социалните революции също са бедствие и в края на краищата носят и беда. Но трябва да се пазим не от бедата, а от бедствията най-вече! И не да се плашим от бедата, а да я трансформираме — да я сложим в еволюция — в път за съвършенство и за обожествяване. Никоя беда не идва да унищожи човека, тя идва да го научи на нещо. Това, като вътрешно знание когато го имате, може да го приложите и да я трансформирате. Човек може да понесе бедата и да не я усеща като отрицание. Това, което ви застрашава, може да е една позитивна енергия за онова, което има обратен знак на вашето развитие. Ето защо трябва да схванете света в неговата цялост — че отрицанието е позитив и позитивът е отрицание.

И колкото по-властно можете да трансформирате бедата, толкова по-безболезнено тя носи онова, което причинява необходимостта да се правят промени. Бог не дава утеха за бедата, а еволюция за познание как да се надкрачва!

Бедата идва или от невежество, или от липса на прозрение. В човека може да бъде отмерена ниска температура в мисленето, но не и в духовната му даденост. С Духа обаче работят само единици. Ето защо човек трябва да има духовни криле, за да може, когато бедствието иска да го обгърне, те да го спасят. Затова, когато понасяме благодатта, трябва да събудим предсетата — да ни опази от бедствието!

Човечеството трябва да прозре отговорността си и за смутовете, които изживява Космичността!

Искане 3. Благослови благото, потребно за земния живот!

Човек може да има стадий на валентност с духовността, но присъства в земния живот! Планетата е материя и в същото време тя е изграждана с ниспослания от духовности, правили материални образци. Затова ние слагаме възможността за постепенното одухотворяване на тази материалност и фактическото `и обезтегляване. Антей можете да го победите! Тези митологични образи не са само въображение, а са реалност на духовността в съответните фази на усвоимост. Когато Антей го вдигнат над земята, той губи силата, с която е пратен за земна присъственост. Тази присъственост е една част от образа на живота — образ, който е стадий.

Ако на една физическа материя не `и сложите огнената сила на духовността, тя ще си остане статичност. Затова човечеството е в една относителна невежественост. И не е проблемът само, че хората са загубили идеята за прераждането, т.е. най-големият закон в еволюцията е загубен в съзнанието им. Това до известна степен препречва, защото дава убеждение, близко до най-евтиното схващане за живот. Проблемът е духовността!

Еволюцията нарушава един предишен норматив — бъднината иска нова формула за земния живот. Човекът трябва да реши една енигма, която наричаме човек-бог, само че с други дадености вече. Неговият обсег е много по-широк от това, което досега е бил. Неговите възможности за просветление са ограничени в материята, но пък отработва теза за поносимост на материя. Дори неговата фантазия, която роди самолета — това е материя, в която може да сложи едно сърце, наречено мотор, и самолетът да изнесе човека. Ето едно въображение, което е реалност. Самолетът е отработена материя. В нея имате един душевен апарат и прилив на гориво. Всичко това има своята и социална, и техническа приложност, но същественото е поносимостта!

Мъдростта е идея за живот!