- Дай на Духа ми служение, на Пътя ми връх, на живота ми достойнство!
- Дай на душите ни светлина, на братството обич, на дните ни знание!
- Дай на телесния ми храм здраве, в сърцето благодарност за благата, на очите радост за слънцето което ни пращаш!
Амин!
Посланието (за 1981 г.) е израз на една сътворителна сила! След всичките конфликти, след проблема със страха и след възземането в предишните Послания, тук стои: на Пътя ни връх. Пирамидата се издига, градят се стъпалата, които ви дават сигурност да се качите на върха.
Всяка утвърденост на духовните ценности в едно Учение става след това поведение на вероизповедание. Всяко отклонение, както и всяка немощ, обаче, пречат. А различните религиозни течения са изтощени духовности — бедност, дрипава връхна дреха.
Друг е проблемът за пищността на официозите. Но официозите имат все пак някои поведения, които са необходими и властни. Защото в човечеството много е снижена възможността за възприемане на духовно съвършенство. Следователно хората имат нужда от опорен престол за причастие.
Всяка от ценностите в това Послание не е вече добродетел, а мисловна обоснованост. Тук менталът започва да играе роля. Той има, ако можем да кажем, своя правна позиция, може да прави констатации и преценки. Но Духът е, който просветлява и твори!
Искане 1. Дай на Духа ми служение, на Пътя ми връх, на живота ми достойнство!
Духът ни е, който върши служение, не душата. Духът никога не умира! Затова човек трябва да има познания, които одухотворяват плътта му. Тогава Пътят има връх — обожествяване!
Служението е една от най-великите наши потреби и безспорно един от най-съществените белези — белегът на обожествяването. Белег, който не беше предоставен от религиите като право на човека, а само като благоволение. Той можеше да бъде грешен, можеше да бъде добър, можеше да бъде дори съвършен, но не можеше да бъде божествен. Тепърва Учението на Мъдростта, чрез принципа си служение, предоставя на човека правото на обожествяване!
Най-късият път е от Бога до човека, най-дългият — от човека до Бога! Ние се качваме на връх заради глед божествен. А връх се изкачва с бавен пулс — ускореният пулс, нетърпението бързо спират устрема нагоре. Затова не се надбягвайте със съвремието, търсете се в бъднина! А бъднината е непреходност!
Благодат е, че сте в едно битие, което ражда Път; или Път, който прави битието ви! В този Път най-голямото достойнство на живота ни е себепознанието в преценката на предназначението. Достойнството е идея на служението; достойният служи на всяко място с величие!
Служението е духовно възземане, Пътят е духовна концентрация!
Искане 2. Дай на душите ни светлина, на братството обич, на дните ни знание!
Обичта има социален характер, не духовен. В този смисъл дай на братството обич е искана еманация за устойчивост на индивида, за будност и отговорност.
Христос пръв поиска да обичаме врага си, защото така го стопляме и отнемаме зломислието му. Но в Мъдростта обичта към врага вече е една форма на милостиня. Защото обичта е събуден инстинкт за правене на добро, който Мъдростта йерархира в потреба за знание и просветление!
Светлината на Мъдростта в душата е знание на прозрението! А единствено обожественият може да има и Откровение. Затова то е дадено само на двама в световната култура — на Хермес и на Христос. Те не правят митологии. Митологиите са богати с мъдрости, но тези две Божества дават истини, и то толкова плътни, че хората, когато са искали да си послужат с тях, са ги упражнявали като воля на насилието — насилие, което ги е превърнало в неистини. Затова е необходима Светлината на Мъдростта!
Цялата ни битка за светлина и знание е овладяването на Кундалини, което всъщност е едно познание на Богоприсъствието.
Всемирният огън — Кундалини, е единосъщие с Богоприсъствието!
Искане 3. Дай на телесния ми храм здраве, в сърцето благодарност за благата, на очите радост за слънцето, което ни пращаш!
Тялото е продължение на Духа! И то е същност — и чрез него се осъществяваме за божественост. Трябва да се грижим и почитаме телесния си храм, защото чрез него се изявяват и умът, и сърцето, и волята, и душата, и Бог!
А благодарност за благата е особен род надмога над плътта. Благодарността попълва битието и се изразява със слово, тя е взаимно проникване.
Иска се на очите радост, защото радостта е особен вид мъдрост. Радостта е усмивка на Мъдростта!
В Мъдростта се работи с идеята за служението, което е велика тайна на човека. В служението отговорността създава преценка, а не плодът му, защото има и измамни плодове. Хората търсеха питие на безсмъртието — ние нямаме нужда да бием Млечното море, за да направим безсмъртие, защото имаме събуден и извикан Дух на Божеството у нас. Подобието, вложено у нас, го правим живот! Човекът искаше да си направи питие на безсмъртието, защото живееше в идеята на съмнение, че вътре в него е Безсмъртният. Но Безсмъртният е у нас и когато излезе на живот, тогава именно материята може да бъде одухотворявана!
Благодарността умножава благодатта във Всемирното поле!
Тревожно е, когато в света виждаме най-вече забавлението и заниманието. Забавлението и заниманието също са в пътя на еволюцията, но те са липса на идея за Път — знанието е Път!
Всички Послания трябва да направят, както водата, своя поточност до Океана!
Посланията са урок не за очовечаване, а за обожествяване!
