Господи!
  1. Храни душите ни с добри дела и благородство!
  2. Води Духа ми на молитва и смирено служение!
  3. Опази ни духом и тялом!

Амин!

В Посланието (за 1980 г.) е тезата за просперитета на духовното зрение! Тази теза е много по-цялостна в сравнение с идеите за страха, съмнението и чувството на отговорност — трите проблема в предходното Послание.

Увеличаването приема на духовност се осъществява под различни форми (дори и под натиск) в определени лични или социални моменти. Един човек, когато се пробуди, е голям принос от Мировия Кундалини за личния Кундалини, защото, когато прогони облаците на всекидневието, може да види и звездата, за да ходи Пътя. Мировият Кундалини е енергия на Абсолюта, а личният Кундалини е индивидуализиран лъч!

Човекът е индивидуална цялост и ако един път е бил жрец, друг път ще бъде цезар. Всеки в дадено историческо слизане се осъществява в един или в няколко от Седемте Лъча на еволюцията. След като е усъвършенстван в един Лъч, отива в друг, за да може Целостта да създаде универсалната личност. Ето защо индивидуалностите в цялост правят общата култура. Потребата от планетна цялост е да се прави принос към Онова, Което е отлъчило човека, макар че индивидуалността определя човека и той като индивидуалност се приема. Но съществена е Целостта! Целостта е Бог в Живот!

Искане 1. Храни душите ни с добри дела и благородство!

Душата е символът на Бога у нас! Тя е изживяването човек да съзнава Бог в себе си! Душата ни свидетелства за Бога, тя е посредникът. А Духът е, който прави обединението между душа и тяло. Той еманира върху душата своята духовна благодат, я тя вече — върху тялото. Душата е услуга на планетата. С нея се умира — за да има възкресение! Но Духът няма нужда да възкръсва, тъй като той е, който може да владее материята — да я събира и да я пръска.

Просветлението на Мъдростта сега освобождава душата от поселенията, които е носила — делата, благородството, тайнствата ще имат вече съвършено друг смисъл. Защото ниспосланието на Духа е върху цялата ни същност.

Идеята за добри дела и благородство е въпрос на степен. Има епохи, когато рицарството е благородство — когато честта се пази с хвърлена ръкавица; има епохи, когато смирението защитава достойнството и е с дела на милосърдие… В цялост оценката за добри дела и благородство е исторически социално изведена, в личностен план е степен на развитие. А овладявайки себе си, човек овладява света!

Хората още не са научени да прилагат мисълта в нейната благородна пътека. Ще дойде време, когато с мисъл ще можем да храним тялото си, защото енергията на мисълта е много по-фина от физическата енергия. Именно тя поражда благородството, възхищението, вдъхновението, които идват от по-висшите полета и затова могат да променят физиката. Най-страшната теза е заземената човешка психология. А тя е логична, докато не се създадат предпоставките как вложената енергия у нас може да одухотворява материята. Едва когато в материята започнем да действаме с енергията на Духа, ще можем да я променяме и направляваме!

Благородството е щедрост в безмерност!

Искане 2. Води Духа ми на молитва и смирено служение!

Духът е еманацията на Божествеността в плътта на човека. Той е огнената искра на Бога, която поддържа връзката Му с човека. Затова Духът е първенствуващ, но това не лишава материята от духовност.

Поведение може да има всяко същество, молитва може да прави само еволюиращият човек, а смирение може да има само надмогнатият човек!

Молитвата е вътрешен живот! Тя изразява най-дълбоко и най-вярно душевността. С нея може да победите Себе си и да вършите смирено служение. Най-сакралната молитва е смирението!

Смирението е пожертвана личност! А личността е надмогнат индивид. Индивидът е биологична цялост, личността е вече оформена мисловност. Следователно конфликтът между биологичното начало и личностната даденост излиза на преден план. И когато между индивид и личност идва конфликтът, личността е най-трудно победима в нейните апетити. Тогава егоцентризмът хаби идеята за човека-бог. Разбудената потреба да имате валентност е именно егоцентризмът — Аз, Аз… но като неустойчива бъдност. Азът е потребен, но когато искате да направите саможертва, когато можете да се надмогнете в смирение!

Най-голямата тайна на човека бог в еволюция, на човека като Богоприсъствие е да прави смирено служение. И най-обидното е, когато от служението си прави парад: „Аз служа!“.

Само смирението не е обидило съдбата и Господа!

Искане 3. Опази ни духом и тялом!

В Мъдростта тялото и душата трябва да понасят вече една много по-висока енергия. Много често формите на лудост, каквито анатомията, астралът и мисълта изявяват, са когато не може да се понесе една висша вибрация. Тези форми не са само несъвместимост с „нормалните“, а една част от съзнанието на човека, или една от чакрите на Кундалини, която трябва да му даде освобождаване, не може да понесе енергията. И тогава идва спазъмът, който ражда болезнеността. Това не е лудост, висшата вибрация е привилегия, само че човек може още да не е в състояние да я носи.

Затова казвам: „Удобството на лудия!“. Това е извинителна тайна пред социалното общество, само че въпросът е — можете ли такава „лудост“ да я приемете? И когато не сте готови, идва един спазъм в някой от центровете, защото не може да се понесе енергията на Кундалини. А Кундалини е неизмеримост, и тогава се нарушава това, което официозът в биологичните измерения нарича „нормалност“. Удобството на лудия не е обида! Човек трябва да има признание към събуждащата се „лудост“, а трябва да има и своята подготовка…

Така че има голямо удобство — на лудия. Но много трудно е човек да приеме една такава теза. А тя е не толкова извинителна, отколкото наистина проблем на поносимост. Копнеещата необходимост от просветление е благодатна. Но кой е този, който може да иска благодатна лудост?! А това е една потреба, която, макар и несъвместима с приетото, ражда прозрение… Единствено прозрението дава вярна оценка за битието!

Не може да се манифестира Дух без материя, но само одухотворената материя изразява Духа!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 6 = 1