На бдение в Мировия храм в часа на благодатта Планетният Логос рече:

Извървете своите Голготи!

  1. Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството!
  2. Познайте защо вашият олтар е бог у Бога!
  3. Кажете на света за новото Битие!

Господи!

  1. Дай ни свобода от минало!
  2. Научи ни, че жертва без Път не е подвиг!
  3. Дай ни битка, която ражда мир!

Амин!

Това е Послание на Битието!

Свържете Божията човечност с Човешката божественост!

Планетният Логос пак изля Своята щедра воля, за да се даде една нова Пътнина.

В Посланието — за 2004 г., сятото семе започва да кълни. Защото, когато нещо се ражда, то започва с 6 (2 и 4 е равно на 6). Това Послание е идея за зърното, което прави раждане и изкласяване заради плодоносие — Битието! Битие — зримо и незримо.

Посланието на Битието е като талвег, който разделя бреговете. Идеята за Битието е много по-цялостна, отколкото жизнерадостта ви в Учението — Бдението, за да получите валентност с Всемирността. Битието е същността — то е Живот! А живее само Бог! Но в нас Бог е вложил Себе Си, за да може и човекът в своята еволюция да направи Битие — Битие, което по същност ще изразява вложения в него Бог.

На човека са дадени много пипала, за да може да намира път към Божеството — както вътре в себе си, така и вън от себе си. Ние имаме и зримост, и незримост. Но кое е реалното? И двете: обучаваме външния — пътуващ за съвършенство и Боголичие, и осветляваме вътрешния — за обожествяване и Боговластие!

Призив: Извървете своите Голготи!

Тук може да усетите тайната на разликата между Бдение и Битие. Защото всички посветени, вървели път, са имали бдение, но не всички, когато са извървели даден път, са стигнали до Битие. Битието е вътрешна тайна! За да направите Битие, трябва да извървите това, което предшественикът на човешката душевност, Иисус Христос, извършва — оставя чертан Път — извървява Своята Голгота заради Възкресението!

И преди Христа е имало възкресения, но не това Възкресение, което прави Той — защото не е имало Голготски път. Голгота е олтар на срещата между сътворения и Родения. Сега олтарът е Миров вече и трябва да бъде вестен и осъществен чрез Учението Път на Мъдростта. Мъдростта има само една утроба — утробата на Бога, и само един гроб — гроба на Възкресението!

Има три пътя в посвещението: пътят на Рождеството — на утробата, раждаща богове; пътят на Голготата — на служението, за да намерите свобода; пътят на Възкресението — на безсмъртието, за да осъществите Живот. Извървете тези три пътя, за да направите извоювано бъдеще! Никой друг няма да ви даде свобода — вие трябва да я осъществите. Свободата е самообладанието, че Сте!

Ако човек не изходи своята Голгота, никога не може да има гроб, в който да извърши Самокръщение. Ще има гроб, в който има тление и принцип на прераждането, чакайки своя възмезден час. Голгота е култура на Възкресението, което се дължи на Самокръщението! Тя е зримост като лично битие и е предшественик на Единосъщието, което е право на Мирово битие! Тя дебушира, тя отваря дверите на дотогава затворената и непускана духовна енергия. Не умирате заради смъртта — умирате заради безсмъртието!

Голгота е граница на духовната пасивност!

Повеление 1. Познайте тайната на раждането и Пътя на Рождеството!

Ясно са разграничени човешкото от Божественото и Божественото от човешкото. За да можете, когато познаете тази тайна — на раждането, и този Път — на Рождеството, да станете пътникът, който може да извърви своята Голгота!

Тайната на раждането е скрила всичко, каквото Планетната воля е дала в сътворения човек. Енигмата е планетата в нейната пълнота и плътта ѝ в ръцете на Сътворителя. Той от цялата планетна плът прави един образ, но дава на сътворения и подобие, което човекът трябва да осъществи. Така го извиква и го слага в еволюцията, за да може да чуе от собственото Си сътворение: Аз и Отец едно сме!

Сътворените получават една от благодатите на своя Сътворител — получават правото да раждат. Адам носи пълномощие да ражда — сътворен е андрогин, но го разделят и тогава той ражда. Ражда чрез законите карма и прераждане. Така че раждането е последица на Сътворението и поведение на всекидневието.

Адам не е роден. Адам не е имал пъпна връв, той е сътворен. Пъпната връв е връзка не само с майката — тя е връзка с една Мирова енергия, която е пресътворителна, с най-висшата енергия в света — половата енергия. Ева също няма пъпна връв. Откъде тогава хората я имат? От подобието, от Божията човечност, вложена в тях. Следователно идеята на Сътворението предварва човека в раждането, а човекът предварва еволюцията! Мировата енергия се дарява, за да диференцира сътворения в право на раждащ се, а след това роденият Христос да направи среща на Кръста с черепа на Адам и да освободи човека.

За тази среща е трябвало единият да се научи да акумулира Мировата енергия и да продължи рода, а другият — да изходи Голготския път. Вижте каква последователност — ако човек не извърви своята Голгота, никога няма да се срещне със своя череп. В черепа е съхранена енергията, която в Адам е сложена изначало. Така че тази най-голяма среща — между черепа и Кръста, е едно от най-великите тайнства! Голгота е идеята да можете да направите великото тайнство Самокръщение. Сами се кръщавате чрез своята внесена сила — Диханието на Отца у вас. А Самокръщението ви дава основание да възкръсвате. Това е Пътят на Рождеството!

Така пъпната връв, която е раждане, трябва да бъде отрязана в идеята за Свободата. Идеята на пъпната връв е присъствие, а идеята на Рождеството е Свобода! Пъпната връв държи човека заземен, а Рождеството го освобождава от планетно присъствие. Но ако нямате предшествието от раждането, не можете да правите Рождество. Това е идеята на отрязаната пъпна връв — дадени са и анатомично нещата… Раждането е благодат, а Рождеството дързост, която разкъсва Небе и отворя утроба!

Учението ни, минало своето тайнство на раждане, се нарича Път на Мъдростта. Следователно то легитимира Рождеството! И вие ще намерите в него опорност как да победите, но съзнанието ви трябва да направи преобрат. В Мъдростта Рождеството вече е директна енергия върху Преображението. А когато се преобразите, когато се видите като велико дарение, тогава ще разберете и отговорността си пред Небето!

Раждането е под пулса на еволюцията, Рождеството е белегът на посветеността!

Повеление 2. Познайте защо вашият олтар е бог у Бога!

Човекът с хилядолетия е възправян да прави олтар вън от себе си — олтар не на иманентния, а на трансцендентния Бог.

Първом, на тотема, който е едно звероподобие, но в същото време е покровител. Чрез този тотемен олтар се извиква физическата сила на мечката, хитрината на лисицата или вълчата потреба да се действа безогледно… Олтарите, които имат митологиите и единобожническите религии, също са олтари на очите, а не на Духа.

Но човекът носи Диханието на Бога! Затова вече — в Учението Път на Мъдростта, олтарът е бог у Бога! Олтарът, който сега дава причастие, е Книгата на Живота — съзнанието на Бога у нас. Бог, вложен чрез Диханието Си у нас, сега има един олтар — като съзнание. Диханието на Бога олицетворява у нас съзнанието на Бога и затова Книгата на Живота не е още Самият Бог, но е Негово съзнание. Тя е еволюцията, с която Божеството Си служи — затова става олтар.

Човешката божественост не може да има друг олтар освен Самия Бог — като съзнание! Божията човечност ни е направила този олтар в големия Бог. И Човешката божественост, с благослова на Божията човечност, излиза както в моление, така и в път на социална осъществимост. Тази тайна — новият олтар в Пътя на Мъдростта, е бъднина на човека.

Ролята на олтара в битието на човечеството е съществена! Той е акумулаторът на духовни енергии. Затова цезарят трябва да отива пред олтара — за да изземва приносната енергия, която дава жрецът. Само тогава той може да изпълни задачата на еволюцията и да прави социология, за което носи отговорност. Цезарят трябва да вземе меча, защото мечът не е проблем само на насилие, той е път за история, а на жреца му трябва молитва, за да може да играе ролята на проводник на духовни енергии.

Ето колко по-смислено става бъдещето, когато казваме, че олтарът в Учението на Мъдростта е Книгата на Живота у нас! Следователно вие вече ставате цезар-жрец, жрец-цезар. Това е великото съчетание — едновременно и жрец, и цезар е човекът бог в развитие! Това е голямото единство, това е предназначението на Книгата на Живота. Така се обяснява защо отхвърляме външния олтар — освобождаваме се като социалност от двете начала. Разделението, обаче, остава да съществува — трябва ви и цезар, трябва ви и жрец, но в единство вече вътре у вас.

Тук е силата на Мъдростта, която ви дава вътрешната будност и организираната, волевата сила на този цезар у вас, който върви в развитие, но още не е Сътворител. Затова: малкият олтар в големия Олтар! А това никак не значи, че човек губи стойност, напротив — човекът осъществява дадената му стойност! Ние носим в себе си Всемирността и този олтар на Бога у нас е кореспонденцията, чрез която можем да контактуваме с нея. Събуденият е вече жизненост в Съзнанието на Бога!

Планетната плът у нас ни говори, но и се захранва от бъдната еволюция. А Книгата на Живота е същността — като цялост тя е Мировост! В отделния човек този олтар вече не е тайнство, а посветеност — няма да дава удовлетворение на очите, нито пък ще се прави жертвопринос.

Книгата на Живота е не само Божие съзнание, а и азбуката, която човек може да чете. Тя е Божия азбука — на личния ръст за Бог, на повелението да изпълните Космичната си предназначеност! И когато свободно можете да погледнете на този личен олтар, там ще правите приноса си, там и вие ще пишете. Въпреки че Книгата на Живота е Мирово съзнание, когато в нея — като олтар, човекът вече започва да пише, тя става лична. Будността на Кундалини, когато изразява Божието съзнание, дава възможност да се пише в нея.

От тази Книга може да разчетете всичко, което е ставало в планетата и в Мировия свят. И олтарите, които са били вън от нея, са писани в нея, но сега тя става личен олтар! Там вече можете да разчетете за всяка своя личност какво е била — а и какво ще бъде. Безспорно в Доктрината на Свободата няма да има олтари и богове! Но ако не загубите себе си, ще си останете малкият бог (признат или не от страна на религиите) — никога няма да бъдете осъществен Бог!

Диханието на Бога олицетворява у нас Съзнанието на Бога!

Повеление 3. Кажете на света за новото Битие!

Това е една много особена потреба, човешка потреба — да разкажете, да кажете една мъдрост, една истина… Тази необходимост отваря двери, за да се отиде в храм, но в същото време е една тежка болка, която трябва да се научите да понасяте. Защото, когато казвате истини на незнаещия, може да извикате негодувание; когато ги казвате на фанатика, може да бъдете убити; когато ги казвате на своя баща, може да бъдете прокълнати; когато ги казвате на своята майка, може да бъдете отлъчени от гръдта на родовото начало… Това носи казън, болка.

Да се простите с миналото, е част от голямата еволюционна насилственост; да направите стъпка напред, е нужна жертва, но когато искате да кажете на хората за новото Битие — че могат да сменят съществуването си с живот, това предполага готовност и отговорност! Колко простичко Христос го рече: Ново вино в стари мехове не се слага! Какво обаче да ги правим старите мехове? Безспорно, че има нужда от огън, който да изгори старото.

Да кажем на бъдното човечество за новото Битие е да сменим таблицата на Добродетелта с азбуката на Знанието. Азбуката на Знанието е вътрешното битие, което е идея за свобода от това, което наричаме човек. Тогава развитието е вече проблем не на еволюционни тласъци, а на вътрешна будност.

Новото Битие е култура на събудения Бог у вас — то е не да се умира заради развитието, а заради безсмъртието; то е неизбежната необходимост да живеете събожника! Бог е вложил Себе Си в човека, ето защо човекът е един чакан Бог!

Новото Битие е култура на събудения Бог в човека!

Към Посланието има и една лебедова песен на собствения ви зов, на собствената ви обреченост — какво бихте поискали и как бихте го направили. Това са Исканията, с които се обвързвате и пребивавате в света

Искане 1. Дай ни свобода от минало!

Свобода от минало! Човечеството не само е жертва на липсата на тази свобода — то дори не осъзнава идеята за свобода! То или немотивирано отрича миналото, или покорно приема волята му като традиция — като сила, която има властност, която е създала паметниците на културата, паметниците на битието, наречено история. Човекът е много силно обвързан с история. В този смисъл, отговорността е първата даденост, която може да ви освободи от вековните понятия, от онова, което планетният поселник е създал. Създал е земни понятия, оставил е много дълбока диря.

Идеята за миналото е като воденичен камък. Човек не може да смели зърното, ако няма камъка, но трябва и друго да знае — че му е предоставено прозрение да смени камъка. И това е именно тайнството — умът да роди техническо пособие, което да освободи от ралото на дядо Адама и от стана на баба Ева. Но историческото наличие в хилядолетията не е прогресът. То е осъществяване на институционни и лични идеи, с които еволюцията тласка реализирането на потреби и събуждането на отговорности.

Свободата обаче не е толкова в тази материална страна, отколкото в раздялата с митологията на мисленето, с която човечеството хилядолетия е правило метани, с хилядолетия олтарите са го обвързвали. Човекът трябва да се освободи от своята предходност като психология на молитвата, като психология на културата. Културите го задържат, защото те са благодат, но в същото време — и терор.

Безспорно културата на олтарите досега е земното притегляне в еволюцията на човечеството. От това земно притегляне, в което човекът е уловен, трябва да поискате свобода. Но културите е трудно да ги махнете. Може да бъдат свалени от стената като идеология, но не може лесно да ги махнете от себе си като психология. Свободата не идва изведнъж. Не може да решите и да кажете: аз махам моето минало! Не, има закон за кармата. Но когато дойде възмездието, няма да реагирате с отрицание, ако знаете, че изплащате дълг…

Така че великото прощение с миналото е придружено с една вътрешна будност, която е прозрение, а не констатации! В Посланието не е казано „освобождение от минало“, а свобода. Освобождението е да бъде освободен някой от натрапено поведение или задължение, което трябва да изпълнява. Свободата е вътрешно поведение, докато освобождението е външно задължение! На някого може да му махнат веригата, но да не могат да му махнат оверижеността вътре. А ние искаме да премахнем оверижеността, с която той хиляди години е бил в служение на нещо, което е господствало, за което е жертвал дори живота си. Човек трябва да се пощади от това, че е имал величие, а сега го няма; да се пощади от преходността. И когато станем непреходност, Бог ни прави Единосъщни със Себе Си.

Ето защо не освобождение искайте, а свобода — това е пътят на посветените! Всяка култура на йерархията на Духовните вълни е допринасяла за разширяване на съзнанието и премахване брънка по брънка от веригата на оробения, който търси свобода. Затова и последната йерархическа даденост на Духовните вълни е тази на Свободата. Свободен е само Бог! И вие, като бъдни Съсътворители, имате основание да пожертвате едно битие за това, което ви определя Мировата Същност.

Когато поискате свобода, вие излъчвате енергия, която ви праща в Мировия свят. И тази енергия, когато откликне в един обратен знак, тя вече иска от вас да я направите Битие!

Нашата преходност е Божията изява, но нашата същност е Самият Бог!

Искане 2. Научи ни, че жертва без Път не е подвиг!

Много пътища може да извървите — наляво, надясно, без Път… Една жертва, например, в устояване на социалната потреба да имате и враг, и приятел — това не е Път, това са блъсъците на еволюцията. Често хората в своето лично битие започват да търсят нещо наслуки, предоставяйки ударението на съдбовността. Но в Пътя са отредени както болезненост, така и подвиг. И затова, когато се опитва човек да прави някаква жертва, но тя няма Път, това не е подвиг, това е разхищение, безцелие или пък егоцентризъм.

Независимо колко валентност на добродетели има една жертва, ако е безпътна, тя не прави подвиг и не освобождава. Но все пак трябва да има раздвижване, защото и вода, която не е течаща, тинясва. Значи в астрал, който не се поставя в спазми, остават неосъществени желания!

Жертва без Път, т.е. без предназначение, наистина не е подвиг. Защото е тикана само от неосъзнатата тайна на еволюцията. И най-голямото достижение, което може да ви даде нещо, ако е без Път, който води към олтар, не става подвиг, а самоцелност. Докато присъствието и на ума, който дава предмета на жертвата, вече повдига стойността. В социалното развитие една война взема жертви, но прави и подвизи. Тя е отработвала човечеството в първите му стадии на развитие.

Когато човек има съзнание, че се лишава от едно благо, това е жертва. Но не е Път, когато го тласка само еволюцията. Това е скиталничество, обучение. Безспорно дивакът има нужда от цел, историческият човек има нужда от обучение. В размерите на техния ум и техния морал това може да изглежда велико. Но когато ние говорим от висотата на едно бъдно Учение, трябва да кажем, че този, който иска да направи подвиг, трябва да има Път!

Целенасочената жертва е Път!

Искане 3. Дай ни битка, която ражда мир!

Идеята за Духовните вълни ви дава потенциална възможност за битка — не война, за битка, която ражда мир — не победа. Защото обикновено, когато се води битка и се иска победа, имаме сатрапията на неовладяното още благородство. Не да наложите мир, а да родите мир — това е битката! Тепърва започват да се търсят култури, чрез които можете да направите мир — но не с победа, която налага мир. Защото победата може да бъде употребена за насилие и налагане на виждане. Тя не винаги подбира средствата. И победа, която налага мир, е преходна.

Войнстването изхабява енергиите на цели народи, макар че то в сферата на еволюционното развитие създава в човека опитност. Но има конфликт между опитността и новаторството. Опитността дава вече банализирана традиционност. Затова е нужна битка, която може да роди такъв мир, че да има отцеждане — кристализация на нови идеи. Ето защо е казано, че и най-лошият мир е по-добър от една война. Но битка трябва — битка вътре у вас!

Човек може да води битка с вехторията на своите хилядолетни прераждания. Не е нужно да имате друг противник, защото бъдещето е горната част на Кръста — победата на Духа над материята. И тази битка трябва да стане у вас — не може да бъде вън от вас! Христос води битка за мир: За да имате в Мене мир… Не казва „Да имате в Мене победа“ — мир! С това смирение, когато не прави противопоставяне на властта и жестокостта, Той изтръгва: Дерзайте: Аз победих света! Ето ви триъгълника: Мир; Дерзайте; Победих! Сега слагаме в него змията на Мъдростта. Тя дава нова интерпретация на злината, защото сме длъжни да сложим санитарния кордон пред зломислието и злодействието в миналите ни времена.

Пътят е, който ви вика; Пътят е, който ви дава основание да направите битка, в която се ражда мир! Дерзанието да победите света — това е култура на Голгота! Голгота е зрим Път — белег на жизнена трайност. Дойде времето за тази приложна формула — човек да извърви Голготския път, за да стане Единосъщ със Сътворителя. Като потенциална даденост на самия Бог той носи тази необходимост. Когато ни дарява живота, Бог не носи личностен характер, Той винаги е Мировост. Мировото съзнание не може да бъде вгърнато в една дреха на личността. Затова личността липсва, когато човек има Мирово съзнание!

Културата на човечеството е битката от смъртния човек до безсмъртния бог!

Даден е Пътят! Няма безсмислие в това, което митологиите са правили — напротив, те са подготвяли съзнанието на бъдещия човек да бъде Бог на земята, след като земните стихии са правени богове. Бъдната ви тайна е Богове!

С това Послание се дава реализация на Битието — единство между Човешката божественост и Божията човечност. А вие трябва да направите този олтар битие — от тези два триъгълника, на Повеленията и на Исканията, които дават шест лъча, да създадете трайност.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

− 1 = 2