На бдение в Мировия храм в часа на благодатта Планетният Логос рече:

Освободете съдбата от пътя на вашата еволюция!

  1. Имате Знанието на Мъдростта, приложете го в битка за Единосъщие!
  2. Осветете новите си олтари и обезгрешете пътищата на човечеството!
  3. Дерзайте! То е последие на Възкресението!

Господи!

  1. Дай ми, без болки да се простя със старите престолнини на своята мисъл, на своята душа, на своя Дух!
  2. Дай ни нови пътища и в нови домове на Мъдростта да ходим и осветим!
  3. Дай ни не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата!

Амин!

Това е Послание на Живототворчеството!

Зримият теогон е нова йерархия на съзнанието!

Посланията са енергия на превратността в Мировото съзнание на Космоса! И с Посланието за 2001 г., се прави Живототворчество. То, със своята енергетичност и със своето предназначение, дава аурата на Третото хилядолетие!

С Посланието на Живототворчеството се осъзнават и прилагат висши енергии, за да се прави новата култура. Живототворчеството е изворното начало, което ни храни, за да променяме битието!

2001 година е под знака на 3-ката (2 и 1 е равно на 3). Всяко число е една цялост в съставността на Космичността. 1 е Творецът, 2 е утробата на всички съзидателни енергии, а 3 е вложената във Всемирността енергия от Твореца. Така в 2001 година 1-цата е еманацията на Божествеността, която чрез 2-ката се проявява в идея за Себеосъществяване, за да се изведе от 3-ката като енергия за Живототворчество!

Освен това 3, заедно с числото 7, ръководи Всемирната драма на еволюцията. Затова в тази година Посланието на Живототворчеството дава като посвещение идеята за свобода от съдба! Това предполага, че човекът може да направи свобода от онова, което го е възпитавало в хилядолетията, за да се докосне до своя Творец в предназначението си за съ-Творец. Затова Посланието е едно особено благоволение на Мировата воля, на Мировото съзнание!

Призив: Освободете съдбата от пътя на вашата еволюция!

Човечеството в неговия стрес в началния момент на своята еволюция (когато прави стъпката за познанието, което дава тласъка на развитието) започва да слага бреговете на съдбата. Така еволюция и съдба са съпроводени в една жизнена необходимост.

Съдбата е преходност в пътя към Вечното! Тя е присъствие като развитие и възпитание. Изначало, когато човекът е същество, тя за него е всичко в еволюцията. И затова, ако не схванете съдбата като преходност, оставате в идеята „същество“. Еволюцията, за да прави своите пулсации, се храни от вълните на съдбата, но съдбата не е вечна! Идеята за съществуването ражда преходности, които са еволюционно потребни на човека и той им е подвластен, но след това може да ги надмогне. Те са околовръстия, в които човекът с хилядолетия извършва своето пътешествие.

Със сътрудничеството на съдбата човекът извървява пътищата чрез идеята добро и зло. В тези пътища извинението на човека от Запада е: „Такава ми е съдбата!“, а от Изтока: „Такава ми е кармата!“. Съдбата създава поведение на респект. В съзнанието на обикновения човек е внушена идеята за нейната непобедимост. Оттам е покорността и изключителното удобство — заслоните на скръбта и Стената на плача. Но „Такава ми е съдбата или кармата“ е не неизбежност, а поведение като идея на примиренчество. Затова сменете скръбта с нова съдба, за да дойде моментът, когато съдбата ще трябва да бъде сменена със свобода!

Съдбата е най-властното, с което човек както като стрес, така и като формула за свобода е водил вътрешната голяма битка. В този стрес човечеството е живяло много хилядолетия с потребата на покорност и в същото време — на бунт. Бунт и съдба… И когато съдбата ви доведе до Единство и Единосъщие, тогава вече можете да кажете: „Ти си победима!“

Фактът е налице — изгонихме от олтарите богините на съдбата. Трагичното е, че все още ги има в поведението на човека. Въпросът е дали съзнанието така лесно може да се освободи от тях, защото те са го ръководили с хилядолетия. Стресът от стихиите не можеше да бъде без образ и всички тези фортуни, мойри, парки… в културата на митологиите са сили стихийни, облечени в дрехата на човекоподобия, за да можем да ги възприемем. Наистина съдбата е била властната — дори над боговете. Затова сме имали поведения, търсили сме покорност, но сме искали и онова, което ни спасява от грешки — идеята за власт над съдбата!

Мъдростта сменя боговете с човека бог в развитие! В такъв случай местото на съдбата е в подчинение на човека… Затова — освободете съдбата от пътя на вашата еволюция!

Трябва да можем да определим от какво човек трябва да се освободи; с какво се изгражда в неговото основание за служение, за да се лиши от всички други дребни радости на всекидневието. С идеята да поставя динамика в извеждането на Бога у него — на ограничения Бог, който свидетелства за свободния човек; на свободния човек, който трябва да отвори път на ограничения Бог! Свободният човек е един ограничен Бог! А когато е вече Съсътворител, може ли да остане подчинен на съдбата? Не, защото Бог не може да бъде подвластен на съдба. Тогава вече боговете като стихии у вас стават подвластни и вие не се търсите под знаменателя на енергията на съдбата.

Тайната на съдбата Любовта я надмогна, а Мъдростта я обясни! И само в Мъдростта може да се търси свобода от съдба, защото Мъдростта е екзистенция! И преди да се сбогуваме с еволюцията, ще се сбогуваме със съдбата, определяла ни поведение на присъствие и божественост. Лоша или добра, тя е сътрудничила на човека.

Съдбата е енергия на еволюцията и потреба за Свободата!

Повеление 1. Имате Знанието на Мъдростта, приложете го в битка за Единосъщие!

Предназначението на Третото хилядолетие е то да се наплоди с доктрината, която тепърва стъпва на тази планета: доктрината за човека бог в развитие. Разбира се, тя е съпроводена с всичката ескалация, която човекът трябва да напластява в своето съзнание — да моделира олтари на своята душа, да храни себе си и човечеството със Знанието на Мъдростта в битка за Единосъщие! Защото еволюцията ще продължава, докато човекът в идеята на служението си успее да направи това, което се нарича Единороден и мине през онова Възкресение, което го прави Единосъщ! А Единосъщието е белегът на Синовността!

В Учението на Любовта се извърши неимоверен подвиг — посочи се пътят на обучението, изнесе се социалният кръст на Голгота и се каза първата страница на бъдещето: Прости им, те не знаят… Ето защо ние започваме Молитвата на Мъдростта с Научи ни! Това е голямата тайна, с която тръгваме. Затова сега е казано: Имате знанието на Мъдростта

Учението Път на Мъдростта смени както метафизичното приемане на Божеството, така и приложната воля, която определя нравственото поведение. Знанието, което Мъдростта предостави йерархически, е част от обучението, но то е и формула на посвещение; то е и приемане на едно причастие, с което се изграждате, за да може да приложите битка за обожествяване. В йерархията на даваните знания битката за очовечване е мисълта, битката за обожествяване е откровението! Трябва да се върви към прозрение, а не към мотивация, защото прозрението е формула за усвояване на предназначението. След това идва и откровението, нарушаващо законите, които планетната триизмеримост има. Откровението е най-върховната възможност на човека за Космична хармония с Отца — то е пътят на Единосъщието!

Така че познанието, което получавате, безспорно трябва да се вложи в една битка за Единосъщие. Аз и Отец сме едно!, както казва Иисус и след това става Христос. Не Христос — Иисус го казва! Защото е извървял пътя на Единосъщието!

Единосъщието е осъщественият събожник!

Повеление 2. Осветете новите си олтари и обезгрешете пътищата на човечеството!

Всички олтари са били свети — те са били възможното усвояване на божествата, които са считани за съвършени. Тогава какво значи да ги осветите? Олтарите се сменят — от олтара на тотема до олтара на Христовата жертва (на Агнеца Божий), а сега — до олтара у нас, наречен Книгата на Живота. А най-тежкото бреме е да имате поведение на подчинение към олтар.

Ние сменихме олтара, защото сменихме трансцеденталния с иманентния Бог. Осветяването на този нов олтар е посвещение — и точно това е най-същественото в поведението на събудената отговорност за светостта на олтара у нас. Освещаването е предмет на посветеност!

Олтарите никога не са били по-свети от необходимостта, с която човек ги е търсел! И всеки олтар поотделно е свещен до неговата йерархична възможност, след която вече трябва да го освободите. А това, което ви води към олтара, е енергията на съдбата и потребата от моление. Но съдбата всъщност не подчинява. Тя просто внася стрес, който поражда покорност, защото нямате знание за тайната. А тайната е, че пътищата на човечеството изхождат от неговото несъвършенство. И затова: обезгрешете пътищата на човечеството!

Не е грешен олтарът! Може да не е осветен от човека, но не е грешен — пътищата към олтара, обаче, не всякога са безгрешни. Обезгрешаването на пътищата е хигиенизация на моралните добродетели, с които съдбата ви е изграждала да приемете един олтар. А вие не може да отидете до олтара, ако не изходите тези пътища. И не можете да ходите тези пътища (грешни или негрешни), ако съдбата, ведно с енергията на еволюцията, не ви определя мерките или това, което се нарича заповеди. Затова е била нужна таблица на добродетелите, затова са били нужни Десетте Божи заповеди… Можете ли да си представите колко Мирово необхватно е всичко това! Пътищата в един момент стават небезгрешни и тогава идва голямата битка между културите за нови олтари, които пак ще бъдат свещени, но пътищата към тях трябва да бъдат обезгрешени.

Културите досега правеха човека буден, но и беден. А ние искаме да го направим не само буден, но и богат, т.е. Богоцялостен. Не бедността на един събуден ум, който още работи с отражение и минава пред олтара само да прави моления, не! Дори и малкото богатство въображението го ражда, а принудата ви кара да бъдете бедни — Будният стои у вас, но страхът ви създава покорност. И тогава — или идеологическа вярност, или покорна мълчаливост… А човекът е, който свободен трябва да носи планетата!

Да освободите човека, значи да му дадете едно ново Учение. Така че голямата задача на Учението Път на Мъдростта е: новите олтари — осветени, пътищата до тях — обезгрешени! И то — за цялото човечество. Мисълта свърши своето в еволюцията — започва откровението! А откровението е вътрешна зрялост, то е будност. То е именно един осветен олтар, който чака пътищата на осветените.

Олтарите са толкова свети, колкото е свят изповедникът им!

Повеление 3. Дерзайте! То е последие на Възкресението!

Дерзайте! Идеята за дързостта като акционност на приложна воля стои още в първия момент на Сътворението. В първичния Хаос е било взрив от различни енергии. И Някой е трябвало да дерзае, за да ги събере (след цялото Творчество), за да изгради човек, притежаващ всички атоми и енергии, които съществуват и са изградили света.

После събудената потреба пък извежда човека в действие. Трябва да отиде до Дървото на познанието, трябва да протегне ръка, за да вземе ябълката, трябва огненият меч на Кундалини да го спре, когато иска да вземе плод от Дървото на Живота… Тази акционност е именно образът на дерзанието. Тя има социална и приложна воля, но тя има и една духовна предназначеност.

Съзнанието на човека като цялост — в идеята на мисълта, в поведението на душата, в благоволението на Духа — е получавало енергии, отработвало е и възмездие, и награди. При това една награда може да е по-лоша от едно възмездие. И точно тук е прозрението — дали наистина едно страдание не е понякога по-благотворно от награда?

Тогава кой може да дерзае? Причестеният с ново знание, с нов мироглед; човекът, който е изказал недоволство от всекидневието; посветеният, който има Възкресението. Удовлетворението е обида, а дерзанието е потребна смелост в изграждането на човека! То е последие на Възкресението! Голямата идея, която е сложена в Пътя на човечеството, е Възкресението. Него чакате, защото то нихилира съдбата! Не е казано обаче в религиите, след като някой възкръсне, остава ли човек…

Идеята за възкресение на човека не са я оставили в религиите, защото готовността на хората е била такава. А готовността трябва да стане — човекът не е даденост, а достижимост! Възкресението не е чудо — човек, ще не ще, в йерархията на своето развитие се освобождава. Освобождава се от всичко онова, чиято преходност изгражда божеството в него, и като бог ще направи Възкресение! Но чак когато осветената, когато одухотворената материя може да излезе от гроба, тогава той може да стои над всичко. Човекът е подвластен на еволюцията до момента, когато може да се освободи чрез Възкресението.

Възкресението е мощта на изведеното Богоподобие!

Ведно с Повеленията съпроводно вървят и Исканията, с които всеки — във възможностите на своята валентност — може да прави свои съединения.

Искане 1. Дай ми, без болка да се простя със старите престолнини на своята мисъл, на своята душа, на своя Дух!

Мотивираното поведение на човек да има олтар е това, че има богове. И ако трябва да бъде музицирана хармонията, ще я намерите в да се простим… Защото в призива на Посланието се настоява да се освободите от съдбата, а тук се иска да се простите със старите престолнини! Когато можете да се освободите от съдбата, тогава е лесно да намерите начин да се простите с т. нар. престолнини — респектът на троновото величие, с което сте изживявали своите достойнства.

Да се простим със старите престолнини на своята мисъл — на онези себични радости; на онези пърхания на величие; на онази суета, която много често става и завист; на наградите, които се чакат… Всички тези престолнини на вашата мисъл са оверижвали поточната сила на битката ви за свобода. Време е човечеството да свали дрехата на нисшия си ум в преценка на присъствие заради Божествеността си!

Да се простим с престолнините на своята душа, която е набогатена с толкова много благоволения, с толкова много щедрости; която е градила поведение на общуване със своя приземèн Бог и олтар на моление! Защото тя е, която трябва да получава причастие — не мисълта. Отивате да се изповядате от грешна мисъл, за да получите причастие на душата. А душата е толкова богата, толкова многобитна! Тя е изграждала кумирите си, тя е ходила и продължава да ходи пътищата, които не са още обезгрешени.

Да се простим с престолнините на своя Дух! Не че Духът е беден и не знае бъднините си, но той е в невъзможност да достигне до промени в мисълта и в душата. Защото те са удовлетворени и така той става жертва на ограничение. Онази малка искрица от Божествения дух на човека (която му дава опорност тогава, когато колебанието почва да търси суетата или подчинението на невисшето) също трябва да се освободи в името на неговия Родител. Простете се с малките светулки, с които вашият Дух в начинанието на Боговластник се е опитвал да ви събуди и понякога вие сте считали, че, ето, Духът ви води. Простете се и със заблудата на това, което сте наричали „духовност“, а то е духовна блудност…

Ето това е непреривният процес на еволюцията — да се простим! И когато човек се прости със старите престолнини, ще трябва да намери нова престолнина, която в йерархията на Богоосъществяването му е негова належаща потреба!

Раздялата като среща е път за обожествянане!

Искане 2. Дай ни нови пътища и в нови домове на Мъдростта да ходим и осветим!

Еволюционната енергия следва определен свой ритъм — тя осъществява търсенето на ключа за новия храм на Мъдростта. Мъдростта в безспорност не само ще събуди човека. Там той трябва да намери подслон за мисъл, която вече е по-близо до предназначението му; за душевност, с която може без смущение да се пожертва; за Дух, който може да го води в царствата Небесни!

Нови пътища… Но обезгрешихте ли старите, за да имате нови?… Бог не се уморява и децата Му не трябва да се уморяват да ходят нови пътища. Човек трябва в отговорност да осветява пътищата, а не да ги ходи само в гамата на еволюцията, под пулсите на съдбата. Тази досега неизбежност не е наложителна вече. Имате Знанието на Мъдростта и не можете да се оправдаете със съдбата. Трябва да ходите нови пътища и да отидете в нови домове.

Тогава, когато този дом е вътре у вас, вие наистина имате един нов път. И безспорно трябва тези домове на Мъдростта да ги осветите. Ужасно е, ако един дом стане тържище, но величие е, ако той съхрани голямото Откровение! Значи трябва ново освещаване, за да може да осветите новия Път и да създадете един дом на Мъдростта, чийто олтар е Книгата на Живота. Там ще видите съдбата какво е писала и как трябва да потопите в преображението нейните листи, за да може да напишете: „Аз и Той сме едно“!

Домът на Мъдростта е скрижала на бъдността!

Искане 3. Дай ни не забрава на културите, а отговорна преценка на забравата!

Не е проблемът вече в това, че трябва да се забрави едно минало. Цялото битие на човека е налистено в неговата анатомичност — във всяка клетка стоят минали култури. Проблемът е не в забравата на културите, а в това да ги преценим в отговорност за тяхната потреба. Те сами за себе си и като исторически образ, и като социална даденост се отживяват. Но тяхната енергия е предмет на отговорна преценка на забравата. С каква преценка ще извършите забравата — с поведение на признание или с отричане? Коя култура и кое от нея искаме да забравим; кое в културата на една Духовна вълна, в цялата стройност на човека — осъществяващия се бог, трябва да бъде погледнато с отговорна преценка на забравата? Същественото е да се разбере коя преходност сме овластили в дадена Духовна вълна, защото след това вече тя не само е овластена, но и определя живота ни.

Не трябва да се забравя всичко, а само онова, което е отживяло в изграждането на човека! Можем ли да забравим идеята на Сътворението?! Но каква е преценката на онова, което от Сътворението трябва да остане? Защото е казано, че хората имат първороден грях, а всъщност са отпратени в развитие като знаещи богове…

Не може да се забрави културата и на Митологията, която е зачеване на събожника в утробата на планетата. Не можем да забравим себе си в идеята за богове! Идеята за събожника променя цялата таблица на моралните статути. Ако забравите идеята за събожника, не може да отработите в себе си онзи, който е бог в развитие, не можете да смените таблиците на нравственото поведение, а тогава как ще искате просперитет?!

Като се схванете като идея за богове, моралната таблица ви става не задължение, както е в Правдата, а отговорност! Защото, когато имате задължение, вие имате употребената теза на страх, т.е. внушение за изпълнение.

Много фигурно и образно е дадено в Любовта: Кръстът! След Кръста обаче идва Триъгълникът на Мъдростта — горната част на Кръста. Ето ви отговорна преценка!

Преценката на забрава не е проблем на социални и верски идеологии. Нея може да я направи само духовно Учение от ранга на Мировост! Другото е сепаратизъм, какъвто идеологиите донасят, какъвто различните мислители раждат. Сега сме в живата, зримата истина на Мъдростта, която е животът на бъдещето! А отговорността е, която ще ви даде причастието за деня на служението.

За божествеността се дава само една жертва — Себе си!

Човекът по същност е божествен и трябва не само да изпълнява Божествена воля, а да ръководи, да води. Първом да води себе си! Но Живототворчество трябва! Живот има и преди Живототворчеството. Животът на човека е съпроводен с раждането, но проявата на Живототворчеството отглежда идеята за служението!

Посланията са редове от Книгата на Живота!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

× 2 = 12