Послания на Планетния Логос – 20-то Послание (1997 г.)

Деца на Деня е новата йерархия на служение!

Посланието (за 1997 г.) е вътрешно откровение, което ни прави съприкосновени с Планетния Логос чрез едно непринудено гостуване в Неговия Космичен дом. Призованите на бдение Посветени мъже, Воинство на Любовта и Децата на Деня получиха даровете на Духовната вълна на Мъдростта, за да направи тя своя причастен живот в душите на мнозинството, да ги насити с чертани пътища и клади на жертви!

Призив: Вземете осветения хляб на Мъдростта и тръгнете на светителство!

Колосални крачки са правени в еволюцията на човешката душа, за да стигнем до тревожната плахост да отчупим залък от осветения хляб на Мъдростта. Хлябът на Мъдростта е мироглед! Той не е вече бъдеще, а осезаемо настояще, защото Децата на Деня тръгнаха на светителство. А светителството е една вътрешна йерархия и живот, посветен на изграждането както на личното достойнство, така и на социалната страна на битието на един народ, то е служение и на Всемирността!

Мировата вълна иска сега ново съзнание. Ето защо много бдителност ще ни бъде потребна; много отговорност, като измеримост за социално служение, трябва да приложим; необходима е и неотстъпност от това, че Учението вече е битие!

Светителството е и горе, и долу!

Повеление 1. Извикани сте на Мирово битие с неотложна воля по Пътя на Мъдростта и принесена жертва на служението!

Призивът е ясен — извикани сте на Мирово битие, не на бдение! А Мировото битие е част от Мировата принадлежност. Мирова принадлежност е била Правдата, била е Любовта… Сега е Мъдростта.

Историята свидетелства, че винаги е имало дързостни чада, родени за неходени пътища, трансформирали определена Духовна вълна в приложност — с неотложна воля! Когато се квалифицира една воля като служение, тя вече е себежертва. А истинска е себежертвата за собственото предназначение!

Първото, което човек трябва да направи, е двубоят между Дух и материя вътре в себе си. Никаква стойност не би имало едно Разпятие, ако не събужда вътрешната потреба за победа на Духа над материята. Затова пътят Голготски не е път на страдание, а път на обожествяване! Свободата от идеята за страдание е единствената измеримост на жертвата за служение — другото е себезащита, егоцентризъм. Дори една клетка в Иисус да бе несъгласна в идеята за жертва, Той нямаше да направи Възкресение. А принесената жертва е именно заради служението!

Пътят е Мирово битие — в него личността се губи!

Повеление 2. Не търсете спомен за човека, а живейте с динамиката на Деня — бог в развитие!

Много духовни енергии човек разпилява, когато му липсва идея за Път. А в Пътя споменът е воденичен камък. Затова трябва да се съобразим с динамиката на времето — културата на Мъдростта влиза в живот. А нова култура дават само новите Духовни вълни! Така изборът — да бъдете служители на Мировата вълна на Мъдростта, чрез прозрението ще направи миналото ви безсилно. Това ще ви даде онази власт, с която да избирате бъдеще!

Човек носи веригата на миналото, но и без да е окован, пак може да е затворник. Съзнанието, че е затворник — това е споменът, който трябва да махне от себе си. Трябва да напусне всички поселения, с които е възпитаван, за да не пусне котва за хилядолетия в социологии, философии, религии… Посветените мъже и Воинството на Любовта свършиха своето дело в миналите Духовни вълни. И техните пътища носим в целия свой клетъчен свят. Сега Мъдростта трябва да стане неотложна воля, която да се трансформира в динамиката: Не търсете спомен за човека — свобода!

И най-обикновеното религиозно съзнание, което сме имали, ни е отпращало към това да бъдем божества, а не да се страхуваме от богове. Отец никога не е искал страх да влиза в душите на Неговите деца. Затова нека не оскърбяваме Божеството у нас и Му позволим да направи съвършения човек, който е Негов. А всяка религия е давала опорност човек да търси съвършенството и възможност да йерархира, за да намери сега сили, не спомени.

Няма защо да се търсим в онова същество, пратено на тази планета да я познае и да се развива. От тези спомени вече трябва да се освободим, въпреки че милионите клетки у нас ги напомнят. (Оттам е и атавизмът на нашето поведение.) И не можем да отхвърлим спомена само в съзнанието си, трябва да се избавим от него и в своя клетъчен свят, който много трудно се освобождава от навика ни да имаме молитва, олтар, богове… Те ни правят потребни заради Божеството, но сега трябва служението да прави потребен Бог за човеците! Бог, в Своята съвършеност, е влязъл в несъвършеното, за да ни изведе!

Динамиката на Деня да се живее с идеята човекът е бог в развитие е подкваса в битието на Духовната вълна на Мъдростта. А божеството не се връща — никой бог не се обръща назад — той върши делото, за което е пратен!

Ако човекът още не е Бог, може поне да бъде божествен!

Повеление 3. На тази планета никой не може да спре изгрева и пладнето, пътя и делото на Духовните вълни!

Това, което дават Мировите Учители, ще стане! Човечеството може да изтърпява катаклизми — може да има потопи, вулканически изригвания и войни. Нима вътре в човека няма изригвания?! Но има и изгреви, има и витлеемски звезди. Витлеемската звезда вътре у нас е събуденото око на Мъдростта!

Никой на тази планета няма да спре това, което Духовните вълни донасят, защото те са излив на Планетния Логос! Начертаното, кръста на обожествяването никой не може да ни вземе, защото двубоят между Дух и материя е еволюционна йерархия!

За планетната тайна, носеща благодатта, няма никакво значение какво признава йерархията на човешкото знание, макар че то съответства на онова, което са дали религиите като култура. Прииждането на нови Духовни вълни не се съобразява с осъщественото от Ученията на предишните. Новата Духовна вълна винаги ги надкрачва, макар в себе си да сгръща неразривното вечно на Божеството от всяка религия.

Духовните вълни имат своя изгрев и пладне, път и дело, които трябва да се осъществят. Защото се прилагат във великия закон на еволюцията и в принципите, които я съпровождат. Духовната вълна е цялата същност на излъченото божествено просветление за човечеството, сложено в рамките на еволюцията, съпътствана от кармата и прераждането. Но след като се минат всички Коренни раси и се осъществи делото на всяка Духовна вълна, ще сме свободни, а само свободният е единство с Бога!

Мъдростта в своето голямо търсене иска да даде на тези, които следват еволюцията, пътя и делото на Духовните вълни — будността на търсещия се бог. Колко се осъзнава този Път, е отделен въпрос.

Духовната вълна може да не се съзнае, но е невъзможно да не я изповяда едно вътрешно служение!

Ако Посланието не се изведе за едно лично поведение и приложение, то остава само лист, който вятърът на случайността носи.

Искане 1. Дай ни жизнепотребата на осветено всекидневие!

Нашето всекидневие трябва да бъде осветено. Но как? Дори с най-малкото, което човек може да направи — съзнанието, че е дете на Бога. И много евтино е да чака дар в отговор на молитвата или да търси само празник, за да изрази своята благодарност. Не! Няма „най-хубав ден“ да се правят молитви — всеки ден трябва да е молитвен, не да се отделя определена минута или час, или празнично тържество. Молитвата може да бъде в една дума, но да е осветена, да е жизнепотреба, ферментираща нашата емоционалност, мисловност и душевност! Така се хармонираме с деня на своето служение и с нощта на своето съзерцание. Всеки миг човек може да казва по една дума, която да го осветява. И не броят на молитвите определя благодатта на едно служение, а всеотдайността, вътрешното възхищение!

Възхищението е събудена психична сила от величието на Божеството, Което ни дарява с прозрение и ни осветява за всекидневно служение. Мина времето, когато анатомията трябваше да навикне да се подчинява на потреби — дойде моментът на прозрението. Прозрението трябва да ни даде надмога над всекидневието!

Жизнепотребата на осветено всекидневие е вибриращата сила на Вечното!

Искане 2. Научи ни на прозрение и признание на всеки личен дом и свят!

Много явления има във всекидневието на човека. Но преценката за тях е въпрос на отговорната му будност във всекидневието. Трябва да има прозрение и признание на всеки личен дом и свят! Човек не бива да осъжда нито състоянието си, нито мястото, в което е пратен, а трябва да търси прозрение какво има да научи и какво трябва да акумулира от общото отрицание, за да облекчи по-малко властния, по-малко пробудения. Това е едно от изумителните задължения на служителите на Мъдростта. Там, където има отрицание, посветеният трябва да го погълне, за да освободи другите — те да не бъдат потискани. А когато може, да им даде и хляб от Мъдростта.

Всеки има право на свое светителство. Така че, когато служителят на Мъдростта приложи будност и даде вътрешно признание, той няма да има в себе си осъдителност. В знанието на Мъдростта може да намерим основание да признаем битието на другия: нужно е всеки да мине оттам, където е, за да научи нещо. Признанието е вътрешна същност, то е и респект! Човек трябва да се научи да се респектира от тайни, които чертаят, които водят.

Липсата на признание е една от най-тежките болести на егоизма. Егоизмът чака награди и не дава признание на чуждия личен дом и свят. А под дом трябва да разбираме оня вътрешен свят, в който няма нужда от икони и от бремето на обреда, щом Бог ни освети. Всеки от нас е един дом, едно обиталище на Бога. Всеки има свой храм, има свое кандило и огниво, с което да го пали. Един пали кандилото си с желание, друг — с мисъл, трети — с душевност, четвърти — с духовност. Личният дом и свят, социалният дом и свят са обиталища. Всяко посегателство, всяко насилие върху тях винаги е вреда.

Мъдростта е свобода от насилие! Затова е нужно прозрение и признание на чуждия личен дом и свят — това е да видиш другия в себе си. Ако ти си едно божество, защо той да не е?! А отсрещният в своята будност ще намери пътечката…

Йерархията на признанието е дълбочината в прозрението!

Искане 3. На забвение прати нашите тревоги и чужди клевети, та недостойно слово и дело да нямат присъствен ден!

Човекът (събуден или несъбуден) е, който определя в себе си границата на тревогите и признанието на чужди клевети. И той може да не позволи присъствието им в душата си. Но няма нищо трагично в това, че тревоги ни гостуват — въпросът е как ще ги оценим и как ще ги отпратим. Има тревоги, които не са праг, а стимул, пробуда, и човек трябва да ги разграничава, за да не се оплаква напразно. Тези тревоги понякога са опит на надделяване — бих казал, благородни тревоги. Това разграничение трябва да се направи, за да можем да проявим устойчивост и преценка. На човека се дава толкова, колкото може да понесе! (Затова му е сложена и завеса — да не вижда по-нататък.)

Светът още не иска да приеме субстанциалността на душата, а тя трябва да бъде съхранена и пазена! Пазена от клевета, от обида, от проклятие… Защото какво е една клевета? Тя е форма на убийство! Но клеветата е деяние, което оскърбява и самия клеветник, защото той не е осъзнал, че е божество в лицето на другия. С клевети се храни мисловният просяк — мисловният аристократ не се храни с клевети, защото това е под достойнството му!

Не позволявайте на недостойно слово и дело да присъстват в душевността ви! Пратете ги на забвение, защото чуждите клевети и личните ни тревоги се легитимират на живот. Забвението — това е приложната воля на еволюцията! Овдовейте без болка, без да пророните сълза. Не казвам да се загубите, а недостойно слово и дело да нямат присъствен ден. Така ще изградите своята домност, в която ще направите тържествената си Тайна вечеря — ще ядете от хляба на Мъдростта и ще пиете жива вода от кладенеца на Знанието!

Трябва обаче да се направи една генерална разлика — разликата между доктрина и клауза. В доктрината няма зло, има нееволюирало добро искането на забвение прати моите тревоги и чужди клевети е клауза на вътрешно осъществяване и легитимиране в Духовната вълна на Мъдростта. Не само личните тревоги, но и чуждите клевети — ето частица от Мировото служение — и за другите сте загрижени! Това е устойчивостта на моралния принцип…

Всеки ден е осветен, когато се събудим, видели звездата на Мъдростта!

Посланията проникват, набогатяват и осветляват, те слизат като духовна пулсация в душата на човека, който е готов и иска да я вземе. Те се дават, за да ги извървите в личната си еволюция и в йерархията на съвършенство. Всеки да си вземе от тях това, което най-добре го обслужва в развитието, и онова, което може да даде чрез собствения си извор на посветеност на другия, поискал жива вода. Така ще чертае Път на събудените и ще събуди тревога на чакащите и искащите!

Посланията за Петия период са първият излив какво ние ще дадем на света, не само какво светът дава на нас. Те ни дават светостта да се изправим пред храма на историята и да призовем вътре всички. Човекът в бъдеще ще е това, което днес зидаме. Пътят на Мъдростта ще му даде дарението — свобода от стъпалата на минало развитие. И най-голямото величие е човек да се види като Космична същност!

Всеки човек носи в душата си воля и светлина — това, което Великият му е дал с Диханието Си в часа на неговото сътворение. Великото в човека е, че е цялост! Затова може да приеме вибрации от Планетния Логос — защото всички носим цялата планета в себе си и нейното дихание Космично. Така можем в това велико сътрудничество да познаем както видимата страна, така и в своята вътрешна обител — в своята душа, тържествуващата литургия на божествения служител!

Не всеки осъзнава момента, когато Планетният Логос дава Своето Послание, защото будни са малцина. Но с астралното си битие присъстват мнозина, които вече имат своята подготовка. Всяко воинство — от Вълната на Сътворението до празника на Мъдростта, е изпълнило своя дълг. Но дългът само не е достатъчен — потребно е прозрение, защото прозрението е будността на Мъдростта!

Посланията не са урок за ума — те са идея за обожествяване!