Планетният Логос призова в своя Миров дом Посветените мъже, Войнството на Любовта и Децата на Деня на Всемирно бдение пред запалените канделабри на Мъдростта. Светът на бъдещето рече:

Направете Учението житейска съдба!

  1. Знайте, съдба без мъдрост, без воля и жертва няма!
  2. Не търсете друго време за приложена мъдрост — то е всяко днес!
  3. Часът на отговорна святост и историческо бдение ви зове!

Господи!

  1. Дай ни прозрение за свобода от онова, което ни далечи да Те познаем и живеем!
  2. Научи ни на дързост, та без страх и без тъга да духнем свещта на грехопадението като приложено насилие!
  3. Дай ни ключа на знанието и Пътя на Мъдростта, които ни водят чрез Тебе до Вечния!

Амин!

Деца на Деня е новата йерархия на служение!

Предречено бъдеще — това е същината на Посланието (за 1996 г.). Това Послание се отправя към човека, който е божество, и към Бога, Който е в човека.

Планетният Логос иска Своите божества! И Той призовава в Своя Миров дом, за да даде предназначението и да получим правото да поискаме за себе си не задача, а служение. Със задачата не се върви нататък, когато е намерен отговор, но със служението постоянно се търси и прилага!

Достатъчно енергии са отлъчвани в изграждането на понисшите светове, милиони години върви еволюцията. Онези, които водят еволюцията, и тези, които вече им сътрудничат, когато влязат във висшето си битие, носят отговорност — те са призовани да влеят своята духовност при Отца!

Живели сме, кой повече, кой по-малко, в различни степени — Посветени мъже, Воинство на Любовта… но всичко това, като живяно човечество, трябва да отмине! Новата йерархия на служението е Деца на Деня, защото една нова Духовна вълна осветява света на бъдещето и създава просперитета на духовната ни същност. А само осветеността може да понесе запалените канделабри на Мъдростта!

Призив: Направете Учението житейска съдба!

Когато Мъдростта стане живот — трапеза от всекидневието ни, път от пътя ни, тогава можем да правим Учението житейска съдба! В идеята на Мъдростта животът като йерархия е обожествяване, но като воля е еволюция! Затова няма житейска съдба без приложна воля в името на знанието. Необходимо е вятърът на волята да развихри езиците на кладата на Мъдростта и всяко колебание да бъде прогонено. Тогава жертвата ни се освещава като житейска пътека и става едно Мирово явление като път за обожествяване!

Скитничеството на човека през оракула, пророка, инквизитора… налага сега Учението на Мъдростта да стане житейска съдба — за свобода от минало, за прозрение в настоящето и без страх в бъдещето от Божеството, защото То и той са едно в кръговрата. А плодовете на Учението, станало житейска съдба, са свобода от карма и сътрудничество на еволюцията.

Съдбата е един исторически организъм — човек в човечеството и човечеството в човека!

Повеление 1. Знайте, съдба без мъдрост, без воля и жертва няма!

Никой не може да прави бъдеще, ако няма минало като съдба, ако в настоящето не прояви прозрение и ако не се пожертва за свобода!

Човекът има минало — цялата планетна плът е в него, и когато на Физическото поле започва да се развива, прави и съдба. Съдбата не може да присъства, преди човекът да я е предизвикал. Тя приижда от човешки порив, който след това му определя физиономията.

Всяко едно настояще след миг ще е бъдеще и като бъдеще неговата настояща дреха ще остане в миналото. Следователно и в личния, и в семейния, и в социалния бит трябва мъдрост и воля, за да настъпват промени. Но когато тези промени ги слагате в собствената си съзнателност като жертва, те създават съответни битки. Затова съдбата не може да не бъде в трайност. И когато, в края на краищата, имате сливане с Божествеността — това, което прави Христос — идеята на Възкресението унищожава съдбата. Възкресението е посявката за Вълната на Свободата!

Като сътворение имаме онова, което, изведено от плътта на планетата, трябва чрез динамиката на Диханието да се усъвършенства и обожествява. Изграждането на одухотвореността е част от Всемирната еволюция, част от битието и то именно създава съдба. Затова съдбата е израз на миналото и само тези, които влизат в състава на организираното Дихание, имат памет — една нишка, на която се нанизват и трудностите, наречени страдания, и прозренията, които наричаме боговиждания. Всичко това е тайната, наречена в целостта си „съдба“.

Мъдростта ще намери своя коловоз, за да каже голямата истина, волята ще даде своята пулсация и жертвата ще сложи на кладата преходното в името на Вечното. Не винаги постъпваме мъдро, волево и жертвено, но самото съзнание, самата огледалност говори, че Някой работи у нас всеки ден, всяка нощ, всеки час!

Диханието прави съдбата и ни води чрез развитие на познаваемостта!

Повеление 2. Не търсете друго време за приложена мъдрост — то е всяко днес!

Това, което твори, е убедеността, че всяко днес може да стане стъпка в изграждането на Учението като житейска съдба. Ако позволим вятърът на колебанието да се развихри: „Днес ли е най-подходящият момент, дали да не изчакам, защото готовността ми или тази на човечеството още не е достатъчна?“, той може да събори всеки плод у нас. Не трябва да отлагаме прилагането на мъдрост с мотив, че утре ще бъдем по-готови. Не търсете друго време е вътрешна зрялост. Ако днес не откъснем плода, утре ще го намерим паднал. Нямаме основание да кажем, че избързваме — мъдростта не избързва, нито закъснява, защото нищо друго не я тласка освен вътрешното прозрение!

Не търсете пресметливост за приложност във времето — не може да я търсим в миналото, нито да я чакаме в бъдеще. Всякога, когато има лъч от Мъдростта, е време! Приложението на Учението на Мъдростта като житейска съдба е всяко днес. А кога времената ще го изнесат за публично достояние, няма значение. Всеки трябва да намери своето место днес и да отиде да извърши великото си дело. Така не само съхраняваме, а и даваме динамика на Учението, което става и опорност, и готовност за бъдеще.

Всяко днес е време за приложена мъдрост! Времето не съществува, когато влезем в себе си като Дихание. Няма време, нито пространство — животът в Бога не може да бъде ограничен! Ние си служим с време и пространство за просвета и просветление, за да приложим волята на всекидневието.

Всяка преценка минава през седемте тела на човека, но едно е, когато нашият ментален свят ни дава характеристика, друго е, когато причинният ни свят или нашата духовна посветеност раждат… Следователно относителността или неизбежната промяна е в събудената преценка. През зрението на Мъдростта може изчистено да се прецени всичко, стига тя да е вече ваше знание и прозрение. Това е да я направите мироглед — усвоена и приложена мъдрост. Тогава имате свобода от всичко, каквото сте били — от Митология, от Правда, от Любов.

Духовните вълни не идват просто от пространството и не си отиват безцелно във времето — хиляди години се работи за тях, за да се изгради йерархията на необходимата просветност. Ето защо можем да кажем, че всяко днес е един чакан час. Така не се късат и Духовните раси, така се изгражда най-великата потреба на Бога — човекът! Затова трябва да направите своята лична голгота, своето лично разпятие, своето лично възкресение — като сътрудничество на света. Дори като мисъл-форма в душите ви това е път, който е приложена мъдрост. А когато можете да кажете, че със света сте едно и когато вашата енергия му сътрудничи, ставате най-необходимото — съ-Сътворители!

Да помогнете на Сътворителя в неговата идея — най-любимото Му същество, човекът, да го направите съ-Сътворител — това е вече голямата тайна на събудената и приложената мъдрост в идея за сътрудничество: човек и планетност, човек и Всемир!

Мъдростта е осенение — не усвоена задача, а събудена възможност; не чудо, а раждане!

Повеление 3. Часът на отговорна святост и историческо бдение ви зове!

Кога се ражда идеята за святост? Изгоненият от рая човек си прави олтар поради необходимостта от единство със Сътворителя — ето родената идея за святост. Готовността за жертва е първата святост! Сега човек в изградената си цялост — когато Учението на Мъдростта става житейска съдба — влиза в отговорна святост, за да се върне при Онзи, Който го е сътворил! А историческото бдение е отговорна преценка между минало и бъдеще.

Не може да се откъснете от историческото време. Трябва ви будна отговорност и историческо бдение, за да не позволите сън да затвори душевните ви очи! И още — съпричастност с Всемирния. Не е възможно да се прави Учение без социална общност и без човек, но безспорно няма живот и без Бог. Историческото бдение е тъкан, на чиято нишка ще сложим своята отговорност и съпридружение в служение на Всевишния!

Идеята за свобода и път — ето кое е отговорна святост и историческо бдение. И техният час ви зове, след като с такава цялост ръката на Незнайния, която е винаги у нас, е изработила световиждане за мъдростта и е намерила приложния час за жертва. По този начин се написват страниците, наричани история. Изявеният образ на отговорната святост е историческото бдение и те не могат да се разлъчат, когато се касае за велики неща. Не може без будността на отговорната святост да има историческо бдение, а то пък съхранява и дава на историческия организъм жизненост — дава му своята артериална кръв. Затова отговорната святост и историческото бдение са взаимни социални категории.

Ето как Повеленията изграждат цялата пулсация на Космичната ни присъственост: Мъдростта — съдба, време за приложението `и — всяко днес, вътрешната `и същност — отговорна святост. Така се влиза в социалния организъм, който е сбор от съдби на индивидуални органичности.

Човек трябва да се раздели със себе си сега, за да се види Единен утре!

Дори само като приказ да бъдат нашите Искания, те са частица от обречената ни достойност да бъдем с Бога!

Искане 1. Дай ни прозрение за свобода от онова, което ни далечи да Те познаем и живеем!

Кое ни далечи да Го познаем и живеем? Мракът — когато не сме в Светлината. Само без него можем да познаем Светлината в нейната истинска стойност и да я живеем. Всеки може да каже, че е познал нещо, но като го сложи в своята същност, като го изживее, ще види кое от самия него трябва да си отиде, за да приеме това, което довчера фактически не е познавал. Първо, трябва да се освободи от своя мироглед на минала преценка, на минал начин на живеене и познание. Това не става лесно — души не се освобождават лесно от привикнато олтарно моление. Второ, не е важно само да се притежава богатство, трябва да се знае как да се употреби!

Някой може да е достатъчно мъдър и доста безволев — прави констатации, но не може да си извади една кофа вода. Друг може да е прекалено волев и с неразмерността на волята си да пришпори необюздения кон на въображението и да падне, защото му липсва знание. Тайната е да се изпречите срещу себе си — защото недостатъчно сте могли да усвоите. Не да се отречете, а да приемете, че можете да се развиете, че имате нужда от нещо, което довчера сте нямали, и то да не е огърлие на всекидневието.

Бог е вътре у нас и затова искаме свобода от онова, което ни чуждее от Него! И трябва да Го живеем в себе си, било като чувство, било като мисъл, било дори като афоризъм, защото познанието като афоризъм става вибрационна вълна на живеене! Тази пулсация хармонизира целостта. Може някой да има съвършен израз за познание, за констатация, но само живеенето на Съвършения го освобождава от ненужното. Кладата на Мъдростта всичко изгаря — там колебание няма!

Прозрението за свобода е събуденото у нас трето око, което дава зрение-знание и ние го наричаме интуиция. Прозрението е част от една вътрешна култура, която стои в нас и чрез нашето съзнание може да се прилага. Именно Диханието дава право на прозрение! Затова само човек може да каже, че е „говорил“ с Бога и чрез Диханието, т.е. чрез Кундалини, Го е познал.

Прозрението ни дава най-върховната възможност за Космическа хармоничност с Отца! Ето защо се освобождаваме от Себе си — заради Бога в себе си! Свободата от Себе си е пътят на Диханието! Първичното „себе си“ е сборът на клетъчния ни свят, а с Диханието Си Божеството освобождава човека като сътворен, освобождава го от мощта на милионите клетки и го прави одухотворен.

Процесът на Диханието ни освобождава от процеса на Сътворението!

Искане 2. Научи ни на дързост, та без страх и без тъга да духнем свещта на грехопадението като приложено насилие!

Това е големият двубой, който човечеството трябва да осъществи с новата Духовна вълна. Както Духовната вълна на Любовта дава свобода от отмъщението, така Духовната вълна на Мъдростта освобождава от тежката верига на грехопадението. Първото нещо, от което милиардите изповедници на иудаизма, мохамеданството и християнството трябва да се освободят, е идеята за първородния грях. Тя е вковала волята, за да създаде безволевия; тя е оверижила невежия, за да може той да бъде управляван! Дори за най-големия престъпник правните доктрини могат да дадат помилване, а три религии се сменят и не прощават т. нар. „грехопадение“ на милиардите си последователи! Какво значи това? Да обречеш децата на Бога в безизходност! Затова със знанието, което Мъдростта дава, трябва да имаме достатъчно смелост, та без страх и без тъга да се освободим, защото много е трудно за навикналия да влачи веригата, когато няма какво да го спъва. Великата тайна е, че Диханието като настояще е прозрение без чувство на страх!

Внесеният страх в душата на човека, натрапеното и приложено насилие, че не е Божие дете, че е прокълнат, играе най-лошата съдбовна роля — че човекът е непотребен. А дързостта е първата нота, с която се пее песента на безстрашните. Дързост е да разкъсаме санитарния кордон и да заскитаме свободни по света… Духнете с дързост свещта на грехопадението, което с хилядолетия ослепява човека в пътя като божество! Светът трябва да се освободи както от това приложено насилие, така и от играта на митологичната фантазия.

От това са освобождавали големите Учители. Мировите Учители не нарушават, а разрушават! Значи всеки трябва да разруши своя стар храм, за да съгради нов. Но колко трябва да бъде дръзка ръката ни, е поведение на личната ни съдба и воля, на готовността ни за клади. А кладата е един белег за дързост — тя дава свобода! Дързостта е вътрешно явление, тя не е качество на постоянството, а е едноактно поведение, за да се мине прага и да се махне веригата.

Дързостта е потреба и подбуда за свобода!

Искане 3. Дай ни ключа на знанието и Пътя на Мъдростта, които ни водят чрез Тебе до Вечния!

Учителите идват не като лична потреба, а като необходимост от знание и път, които водят до Вечния! Знанието е потребно на този, който върви в Пътя.

Човек трябва да се потърси в себе си — друг няма да извърви еволюцията му! Ако спре, той ще се калцира. Еволюцията дава възможност боговете да си отидат (събра ги в музеите) и да остане само Бог. Орфей рече в пътя на духовната еволюция: Аз умирам, боговете остават да живеят! Но Мъдростта казва: Боговете умират, за да живее Бог, да живее еволюиращият човек, който е утрешният осъществен Бог! Това не е богохулство — богохулство е човекът да живее в страх, че Този, Който го е сътворил, не го обича и го наказва!

Имаме седем ключа на знанието — седем печата на Книгата на Живота. Всичко това е човекът — божествена реалност. Сега Учението на Мъдростта дава тази достоверност, без да упреква планетната еволюция — тя е потреба, но не може да бъде вечна. Вечна е Божията човечност у нас!

Мъдростта е част от живота на онзи, който е роден за Свобода. Знаещият ходи Пътя, мъдрият живее в Истината, а тя ще го направи свободен! Това е битието на посветените, които нямат страх от нищо, защото в тях е събудена божествеността.

Човекът е бог в живот! — дава Мъдростта; човекът е осъществен Бог! — ще даде Свободата!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

38 − 30 =