На Космично бдение в храма на Планетния Логос са призовани Посветените мъже, Синовете на служението и Децата на Деня — за мир, светителство и братство. И Той рече:

Денят направи своя кръговрат!

  1. Бъдете неотречни в своя обет: Мъдростта — живот!
  2. Търсете собствения си знак като битие в хармония с Космическия хороскоп и планетен дълг към Учението!
  3. В Мъдростта: Пътят се ходи като просветление; знанието се живее като откровение; волята се прилага като служение!>

Господи!

  1. Дай ни свобода от върнато минало — като отживяна потреба и изживяно упование!
  2. Научи ме сам да надпиша символния знак на Мъдростта в моя видим и невидим храм!
  3. Не оставяй очите ни без житейски олтар — заради нас, които сме в Тебе, и Теб, Който си в нас!

Амин!

Деца на Деня е новата йерархия на служение!

Основният въпрос в Посланието (за 1995 г.) е „Вярваме ли в Живота?“. И тъй като Животът е единственият и най-плътен израз на Бога, то този въпрос е всъщност „Вярваме ли в Бога?“.

Животът е приложен Бог! Той е най-неопровержимата същност и най-реалният образ на Бога във видимост и невидимост. Само той е неотменен, само той е без свършек. (Докато за смъртта всички Учители са казвали, че е победима.) Така че, ако вярваме в Живота, няма защо да полираме душата си с „да“ или „не“, с убеденост или колебание, че духовната енергия, която Мъдростта като просветление дава, може да стане божественост.

Планетният Логос и тази година съзва в Своя Космичен храм Посветените мъже, Синовете на служението и Децата на Деня. С този триъгълник от йерархии на служението Той излива Своята благодат над планетната цялост. Посветените мъже, чийто огнен олтар е бил Египет, дават на света много повече, отколкото човечеството може да прецени, и като посветени още изпълняват пратеничеството си, съхранявайки великия огън на Изида, на могъщия Ормузд, на събуденото единобожническо начало Атон. (Неслучайно в Египет и до днес се пазят в тайна знаците на посвещение; и досега там вратите на Изида още не са напълно отворени.) Синовете на служението, които създават Митологията, и в животворност още ги виждаме в индуистката религия. Много мъдрост има в нея, но всичко е образи и игри — символи на служението. В йерархията на Мировото и Космичното служение са призвани и Децата на Деня — те са нова Мирова йерархия и прозвище на отговорността.

Сега се отключва нов храм — храмът на Мъдростта! И за него трябва да се даде мир, светителство и братство. Мир на земята и в Небесата. Ако някой мисли, че в Небесата всичко е миротворно, се заблуждава. Големи битки се водят и там — за душевност, за осъществяване на еволюцията… Имаме ли на земята мир между човеците, постигнали ли сме душевна хармония? Не. Следователно не можем да го търсим и в Небесата. Затова светителството ни трябва да бъде и долу, и горе. А молитвата, с колкото и малко думи да е, е атомна енергия — и тук, и в царството отвъдно!

Молитвата усвоява и прилага енергии за Съсътворителство!

Призив: Денят направи своя кръговрат!

Човечеството има нужда от осветеност. И то има право на нов кръговрат, след като Денят започна. През кръговрата на Деня ще минават милионите души в различните свои ескалации на усвояване Пътя на богослужението.

Денят, който започна, направи един годишен кръговрат. Но колко ще бъде кръговратът на една Духовна вълна вече, това е съвършено друг проблем. Духовните вълни през хилядолетия се сменят, а религиите им още съществуват (но като вегетация).

Сега идва Мъдростта — с енергиите, с поръките, със знанията. Безспорно, те ще бъдат дадени на тези, които могат да ги понесат и приложат. Но това не значи, че Децата на Деня — тази нова йерархия на служение, имат някаква привилегия. Напротив — те носят дълг в Деня на Мъдростта!

Мъдростта е Ден на вътрешната свобода!

Повеление 1. Бъдете неотречни в своя обет: Мъдростта — живот!

Защо неотречни, а не клетвени? Защото за клетва могат и други да ви принудят, но неотречността е само лично дело — вие сте, които решавате! Този вътрешен обет на неотречност трябва да е непоколебим и да е без намесата на чужда воля.

Ние не издигаме клада на клетвеници, защото обетът е вътрешен шепот! Неотречността е такава всеотдайност, че тя не позволява дори и най-лекият ветрец на колебанието и съмнението да ви докосне. А само свободният от съмнение може да има сигурност в делото си. Неотречността носи светлина в постижението!

Мъдростта е вътрешно знание — не грамотност. Трябва да се прави разлика между това, което умът предсеща, и онова, което интуицията открива. Интуицията дава оценка, а умът отбелязва. Мъдростта е интуиция в живот! Тя е естествената проява на Бога в човека. Някой е много умен, друг е гениален, но Мъдростта е рефлекс за истина! Тя не е онзи интуитивен биологичен рефлекс, за който философите говорят!

Мъдростта няма друг образ освен лика на Бога! И всеки трябва да е достатъчно отговорен за приложението `и в живот. Никой не може да бъде упрекнат, че по-малко е принесъл, а повече е взел от трапезата на Знанието. Освободете се от скрупули, че малко давате, а искате повече да вземате. Вземете колкото можете повече от трапезата на Мъдростта, а от вашата щедрост, когато след това давате за благото на света, ще проличи дали сте служители на целостта за божествената еволюция на човешкия род.

Мъдростта — живот ви отправя да се видите в Мировата същност в дълг към Учението. Защото то е битието ви!

Мъдростта е естествена същност на човека и тя трябва да е всекидневен живот!

Повеление 2. Търсете собствения си знак като битие в хармония с Космическия хороскоп и планетен дълг към Учението!

Всеки носи в себе си всички зодии! А всяка зодия е една аурна дреха, в чиято тъкан има и лични нишки, и присъствие на Космичността — тя е пръст от ръката на съдбата. И когато човек е призован в даден живот, той има определен знак и трябва да го хармонизира с Космическия хороскоп на тази планета. Вие имате своя огледален образ в собствения си знак на битие не само като зодиакалност, не само като Лъч на еволюцията, а и като йерархия. Ето колко естествено е тогава да потърсите собствения си знак като битие в хармония с Космическия хороскоп.

Когато се осъзнавате като отделна личност и сте намерили собствения си знак, тогава бихте дали своята валентност на Космическия хороскоп. Така всеки според своята даденост ще допринесе от всичко онова, което е и с което богати света. Всеки от нас е достатъчен да обслужи другия, както другият — нас, за да създадем хармония с Космическия хороскоп. Тогава няма да има вътрешни земетръси. Но и когато ги има — пак трябва да благодарим, защото нещо или не е добре сградено, или се нуждае от проверка. Когато се яви „земетръс“ или „вулканично изригване“, те са, за да си намерите точно мястото, та струята ви да влезе в улея, който мели житото, а не да вършеете само сламата.

Значи не е достатъчно човек себе си да промени. Имате и планетен дълг, не само лично израстване.

Планетният дълг към Учението е да се мисли и за надземното!

Повеление 3. В Мъдростта: Пътят се ходи като просветление; знанието се живее като откровение; волята се прилага като служение!

Идеята за Пътя винаги е била в битието на човека. И като култура тя влиза във всяка религия. А религията е култивация на човека в идеята да израсне. Тя е верноподаничество, вероизповедание, олтарни служения, молитви и пр., но те не са още Път. Всяка Духовна вълна е един Път, който може да отведе човека по-далече от това, до което е бил.

Озарението е начало, но в Мъдростта Пътят се ходи като просветление! А просветлението е свобода от ума! И в една Духовна вълна мнозина получават просвещение, но малцина имат просветление, а единици живеят знанието като откровение.

В Мъдростта знанието се живее като откровение, защото то идва от вътрешната ни същност. Откровението е възможно знание на висшата ни духовност. То е прозрението, което ни открива олтара на иманентния Бог вътре у нас — Книгата на Живота!

Знанието има градации: доктрина на очите, доктрина на сърцето, доктрина на Духа!

Доктрината на очите е на видимостта — човек възприема света, зримостта на смъртта и възраждането. Така той започва своето себесъхранение като ражда идея за поклонение към стихиите.

Доктрината на сърцето е на усета — човек се брани в тезата на себесъхранението и обособява стихията като божество, за да може да я съзерцава. Така се раждат духовните пулсации за промените.

Доктрината на Духа е на откровението — тя дава на човека Пътя за Божествен живот. С нея човек надмогва себесъхранението и започва служението, чиято тайна е свобода от Себе си заради Себе Си!

В Мъдростта волята се прилага като служение, а не като дело за карма. За служението се изисква воля на жертвена цялост, а за кармата — устойчивост и борба, за да се разплатят дългове. Мъдростта е най-добрата противоотрова срещу кармата, която е рожба на желанията и на ума.

Волята като утвърждение е личен живот. Но волята в Мъдростта се прилага като всеотдайност към Всемирността, където няма място за личностност. Не трябва обаче да се страхуваме, че ще се загубим — човекът може да се загуби в лабиринта на себичното, но в свободата на Божия си живот — никога!

Волята е духовна енергия — храната на посветения! И тя, акумулирайки вибрациите на света, трябва да се приложи именно като служение. А когато на някого не му дадат възможност да направи жертва, значи още не е готов.

Мъдростта е служение на Целостта, ходеният път е личен!

В даденото ни служение ни е предоставен изборът и на своя потребност, която Логосът оставя в потока от сили за Мирово пътуване и съвършенство. Затова се дават Исканията — защото сме част от Мировата воля и не можем да не потърсим хармонична гама в песента на Планетния Логос.

Искане 1. Дай ни свобода от върнато минало — като отживяна потреба и изживяно упование!

Всяка потреба трябва да се изживее и като упование, за да имаме смелост да направим нещо ново. Една по-висша потреба е необходимо да бъде усвоена, защото тя като валенция може да направи нови съединения с определени елементи. Така че трябва да имаме достатъчно сила, за да внесем такава потреба като вибрация както в биологията, така и в чувствата, в ума и във волята си, и да я осъществим. Това е тайната на потребата — да се направи плът от плътта ни, кост от костта ни. Вътрешната потреба сменя пулса на живота!

Човек обаче не бива да осквернява онова, на което е служил със святост, след като се е събудил за нещо друго. Не може да се отрече от миналото, но не може и да носи веригата му постоянно. Ние нищо не отричаме, но и не можем да бъдем пленници на онова, което е отживяна потреба и изживяно упование. Трябва да се поиска свобода! Всичко, което си е свършило работата, което е било упование, отива в музея, който ще го оцени. Нужна е идея за бъдеще! И без скръб трябва да свалим дрехата на миналото, ако искаме облаци да не закриват Слънцето на изгряващия Ден.

Върнатото минало прави земно притегляне. Ето защо е нужна свобода, щом отиваме към друго битие. Идеята е свобода на съзнанието за новия път и за новото знание. Осветеното всекидневие отлиства знание за бъдещето и така човекът узрява в потребата за лична свобода!

Знанието на Мъдростта носи свобода от минало и дава път за бъдеще!

Искане 2. Научи ме сам да надпиша символния знак на Мъдростта в моя видим и невидим храм!

Мина времето, когато незнанието е позволявало на Любовта, в идеята за прощението, да остави на друг да надписва кръста. Пилат е имал прозрението и дързостта да не се покори на съдниците и да надпише върху Кръста — знак на Учението на Любовта: Iesus Nazarenus, Rex Iudaeorum — Иисус Назорей, Цар Иудейски. Това е великата тайна — цар (цар без корона), и все пак Пилат го написва.

В Мъдростта обаче идва моментът на себесъзнание, когато виждате собствената си духовност и трябва да прецените с какво да се простите! Голяма е тайната да намерите символния знак на Мъдростта и дързостно е сами да го надпишете. Тогава сте вече цялостни в служение и вашият видим и невидим храм ще има своята устойчивост. Това е една от най-тежките задачи, но ние сме в правото да я поискаме и в отговорността да я изпълним. Не друг — ние!

Колкото и да е малък, всеки е Божий и трябва да се осъществява като битие и като живот!

Така че сами надпишете символния знак на Мъдростта! А какъв е той? Триъгълник — върховата част на Кръста на Разпятието, с вписана в него змия — защото победена е материята.

Мъдростта е идея за световната душевност!

Искане 3. Не оставяй очите ни без житейски олтар — заради нас, които сме в Тебе, и Теб, Който си в нас!

Идеята за олтара е вечна. Когато се излива благодатта на Планетния Логос, човекът може да няма олтар, но когато върши нещо като своя потреба, той е нужен. Човекът във видимия си храм ще трябва да има олтар за своите очи, но колкото тези очи са по-одухотворени, толкова олтарът е по-малко материален. Мъдростта е свобода от догми, но тайнство трябва да има в душата на човека. А когато волята му е приложена като служение, тогава може да се освободи и от олтар. Но очите ще търсят житейски олтар, докато Мъдростта стане живот!

Така че не оставяй очите ни без житейски олтар, когато още не сме направили Мъдростта живот, защото тук, на тази планета, чрез своя вътрешен обред трябва да отдаваме признание на Бога. Заради какво? Заради нас, които сме в Тебе — но още сме човеци — и Теб, Който си в нас!

Ако някой не може да усети Божествения, ако някой не може да разбере себе си като божество, което се усъвършенства, той няма да си иззида светилище не заради това, че няма да направи почитание, а заради това, че не ще види величие в олтара.

Който няма величие за олтар, той няма величие за собствения си Бог!

Денят направи своя кръговрат! Именно този Ден, в който няма заник, повели служение. А служението, в идея на жертва, се върши чрез предназначението. Има извървян път на свобода — Голгота; има понесена идея на развитието — Разпятие; има Мирова даденост на идеята за свобода — Възкресение! Това е голямата тайна на дързостта да предоставим правото на Деня на Мъдростта в човешката култура!

Мъдростта слага една виолетова аура над бдящото човечество и синовете на Деня!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 49 = 57