НачалоВаклуш ТолевПослания на Планетния ЛогосПослания на Планетния Логос – 17-то Послание (1994 г.)

Послания на Планетния Логос – 17-то Послание (1994 г.)

-

През отворената врата на Вечното, Планетният Логос призова в Своя Космичен храм Посветените мъже, Синовете на служението и Децата на Деня — на Всемирно бдение за Небесен мир, земно светителство и всечовешко братство. И Той рече:

Денят започна!

  1. Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на Бъдещето!
  2. Душите ви се преселват от скинията на надеждата в храма на обричането!
  3. С главнята на Мъдростта от личния дом тръгнете към Мирово служение!

Господи!

  1. Дай ни живяна радост на изпълнен дълг!
  2. Дай ни свобода от зломислие като дар на осъществена Любов!
  3. Не гаси Бъдника в нашите души, който свидетелства за Рождествата!

Амин!

Планетният Логос в Посланието (за 1994 г.) отваря дверите на Своя Космичен храм и ни вести, че Слънцето на Мъдростта излиза — зазорява се! А ние с лична воля и с Негово ръководство трябва да изпълним това, което е заръчано, за да не разпилеем тази благодат.

От Вечната космична домност Той ни праща Своя прилив, та Посветените мъже, Синовете на служението и Децата на Деня да са на едно Всемирно бдение за Небесен мир, земно светителство и всечовешко братство.

Децата на Деня са носители на главнята на Мъдростта. Така е сложен един белег — белег на неотменност върху човешкото битие и върху онези, които са призовани да дадат Учението Път на Мъдростта!

Другата тайна, която Посланието дава, е Всемирно бдение за Небесен мир. Сменя се пулсът — Небесен мир. Това е причастието във Вълната на Мъдростта, която трябва да бъде благодатно хранена от един Небесен мир, а Децата на Деня имат за задача да принесат Небесния мир като земно светителство. И тогава в отговорно изпълнение да се изгради всечовешко братство. Братство имаме и когато от една майчина утроба идваме и се познаваме чрез кръвта, но братството като Всемирна даденост се ражда от утробата на Космичността, където душите се опознават за единство и път!

Призив: Денят започна!

Този призив е да се свали, а не да се хвърли вехтата дреха на мисленето, защото хвърлянето като знак на пренебрежение връща у нас енергията на отрицанието. Трябва с елегантния жест на духовно пробуждане да се освободим от онова, което вече не ни удовлетворява — от вехтите мехове, както казва Христос, защото не се налива ново вино във вехти мехове! Точно такова „вино“ е Мъдростта като нова Духовна вълна. Колко много отговорност се поема при тази съдбовна камбана, която звъни: Денят започна!

Избродихме дълги пътища в необятните разстояния на човешките души. Толкова близки сме, а пътищата бяха толкова далечни, толкова дълги! Защото човекът още не е в Себе си. Когато той е изцяло в Себе си, пътят е много къс, но когато се лута в лабиринта на своите желания, когато трябва да отваря съкровените ковчези на своята мисъл от нисшето до висшето поле, до интуицията, това са дълги, трудни пътища. Бродили сме ги и ще ги бродим. Но тези пътища дават пристани, на които сега вече ще започне изграждането на Мъдростта.

Денят идва, защото се осъществява Диханието!

С Повеленията човек може да се осъзнане в приложност като сътрудничество в Мировата отговорност.

Повеление 1. Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на бъдещето!

Когато е отворена вратата на Вечното, от нея се излива този глас, този повик — бъдещето! Да се сее Вълната на Мъдростта е дадената благодатна воля на бъдещето! Защото именно Мъдростта открива чрез интуицията Знанието.

В Учението на Мъдростта няма нищо, което да е воденичен камък — то не съблазнява, а просветлява. Просветление, че започва Денят на Духовната вълна на Мъдростта! Сега убеждението ни трябва да идва от прозрението. А благодатната воля на бъдещето е стълб на храма на Мъдростта. И той е достатъчна опорност, за да изкачи човекът до будност своята душа. Волята отваря вратата за бъдещето, което се постига с жертва.

Вълната на Мъдростта е причастие за жертва!

Повеление 2. Душите ви се преселват от скинията на надеждата в храма на обричането!

Душата е формулата на взаимността Човек — Дух — Бог, тя е мостът между плътта и Духа. Така чрез нея се водят инволюционният и еволюционният процеси. Душата е Божествена даденост и затова тя има чувство на будност за Божественост. Тя е антената, която улавя тайните на живота от висшите светове. Но душата без Бог е пленница на материята! Всяка душа, обаче, въведена в храма на посвещението, извежда Духа!

Затова душите ви трябва да направят преселение от онази молитвена скиния — от подвижния олтар, който човечеството е имало в хилядолетия (защото той е бил надежда), в храма на обричането, който ще градим. Бродничеството ви е оставило пристани и на тези пристани сте сложили крайъгълния камък, който сега зидарите — вашите мисли, вашите духовности — трябва да не отхвърлят.

Търсили сте своята будност и сте скитали. Минавали сте през робството на дребномислието, на страстите, на злодеянието… Скинията е била необходима, когато е трябвало да се мине пустинята на желанията, но и когато човешката душа е била ненаситна в копнежа си и е разпъвала своя антиминс, за да отправи молитва към Всевишния. В пустинята на своето велико скитничество понякога уморено сте отстъпвали от светостта, но в края на краищата ще победите. Човекът ще победи, защото там, в пустинята, той изгаря всичко, което е било изкушения. Скинията е ръкописът на нашия астраломентал (Акашиевите анали), но храмът е ковчегът на завета — там е и чашата на великото причастие.

Затова повелята е ясна: Денят е започнал — будността е налице; нозете са готови за този път; ръката трябва да даде своята дан за иззиждането на храма и трябва да направите олтарното си служение. Всеки в своето вътрешно храмово служение трябва да разкъса онази завеса, която прикрива олтарната тайна на Светая Светих, за да може Светителят да извърши великото кръщение. И тогава в отговорното свое пътуване и служение да направите своята личност нов дом, който да приюти Мъдростта!

Мъдростта е от Причинността! Не е вълнение на ума, за да създава правда, не е вълнение на сърцето, за да ражда любов — Мъдростта е животът на Светлината!

Озарението на Мъдростта е олтарът във вътрешния ни храм!

Повеление 3. С главнята на Мъдростта от личния дом тръгнете към Мирово служение!

Служението не е дар, с който се иска или за който се търси награда, а е изпълнение на дълг. И душата, която в своята разумна приложност е чула знанието на Мъдростта, може да вземе вибрацията на Мировото служение — на излятата енергия на Всевисшия Разум като битие и като духовна сила.

Главнята на Мъдростта от личния дом трябва да я пренесете към Мирово служение! С тази именно искряща главня се илюстрира, че човешките души са дошли на света на изявяващото ги себесъзнание. Но не само земното поле е поле на себесъзнание — животът има различни свои полета на съществуване.

Преселението е вътрешна зрялост, Мировото служение е обреченост!

Човекът има задължението, има и личната отговорност да поиска сътрудничество в Мировото битие, а след това съхранение на собствената си личност.

Затова са и моленията към Господа.

Искане 1. Дай ни живяна радост на изпълнен дълг!

Сладостта да се изживее една благодат, да се озари една усмивка има стойност тогава, когато човекът не само е удовлетворен, а е получил и живяна радост на изпълнен дълг. Когато сте констатирали в себе си дори само един недостатък и сте положили усилия за неговата корекция, вие сте изпълнили дълг. Това е не само личен пример и личен принос, а и социален пример и поведение за подражание. След като човек стане поведение за подражание, може да живее радостта на изпълнен дълг и тя винаги ще го подбужда за нов дълг и за нови радости. А радостта не може да има граници, макар и в дадени степени да се градира. Да станете образ, който е тръгнал към подобието, и в същото време да сте предмет на възхищение, е приповдигане на вашата духовност и смяна на пулсацията ви!

В тази хармония има едно лично гнездо, в което човек отглежда своята мисловност и своите дела. А когато една птица отглежда в гнездото си своите пилци, тя има радост, но те не са предназначени само за нея. Рожбите `и са дар в природната цялост и красота в живия живот. Ето така нашата душевност, нашата духовност трябва да изпълнят своя дълг — да събудят песента, която може да събори стените на човешкото мислене, за да се влезе в хармонията на една обетована земя. Това е неизмеримо себеотричане. Себепоощрението да има живяна радост е подтикът за изпълнение на дълг!

Радостта е усмивка на мъдростта!

Искане 2. Дай ни свобода от зломислие като дар на осъществена Любов!

Свобода от зломислие, но как — като дар на осъществена Любов! А кой е най-хубавият плод на Любовта, даден от Христос на човечеството? Обичайте врага си! Когато сте свободни от зломислието, свободни като дар на любовта ви към врага, това наистина е свобода. Да обичате врага значи да обичате себе си, като се лишите от онова, което считате за вражеско. Значи ще бъдете свободни от зломислия, когато можете да обичате врага си. Не го ли обичате — завиждате, ненавиждате… А зломислието незабавно отеготява този, който го изпраща. Затова Децата на Мъдростта трябва да сложат на кладата своето зломислие и тогава ще имат Любовта като тяхна осъществена победна пътека. (А този, който иска да води война, трябва да си изкове най-хубавия щит на защитата — щита на Ахила, в който Хефест вложи всичко, та когато Ахил воюва, да знае, че брани всичко.)

Ако обичаме врага си, ще го стоплим и ще му отнемем жилото на зломисленика. Когато благославяме тези, които ни клеветят, ние смекчаваме и освобождаваме жестокостта на мисленето, което те носят. Каква свобода е за един зломисленик да изгорят в огъня част от нечистите му мисли! Но най-недопустимо е да бъдете равнодушни — няма по-нединамично нещо от индиферентността!

Динамиката за положително устремление ограничава периметъра на зломислието и злосторството!

Искане 3. Не гаси Бъдника в нашите души, който свидетелства за Рождествата!

Бъдникът е нашата огненост — той свидетелства знака на Вечното. Вечно е Словото на Учителя, което е не само потребно — то е живот, който преобразява; път, който води към планината: планината на Блаженствата, на Преображението, на Възкресението!

Бъдникът — това е нашият вечен Огън! Той е необходим, за да осветли пътя на онези, които трябва да узнаят идеята за свободата. Този Бъдник е нашата съвест, нашата душа, нашият Дух. В инстинкта на защитата си човекът има проблясъка на светулката съвест; в усвоеното приложение на живота има светлината на душата; във великото пожертване има огъня на Духа. Човекът е един бъдник — бъдник в еволюцията за божественост! И отговорността му е да не гаси Бъдника!

Децата на Деня имат своите раждания заради Рождеството — да загубят целта и да могат да служат. Тайната е служението, а не целта! Целта ограничава, служението — разгръща! Но те трябва да сложат на огъня на Кундалини онова, което се нарича карма, или този воденичен камък, който официални религиозни съзнания наричат грях.

Рождеството е белег, че нещо става в света, както в цялост като социална даденост, така и в личностното битие на вътрешния му живот — и в Космичната изява да се осъществи Божеството като Духовна вълна. Рождеството нарушава, то е един смут, една велика тревога в човешката история.

Рождествата в идеята за Единия, Който носи Духовна вълна, макар и през хилядолетия, ще идват, докато се осъществи целостта: човек и Бог в единство! А онова, което ни свързва с Рождеството, е Бъдникът, който тлее през всички наши съзнания, през всички наши религиозни, обредни и вероизповедни истини.

Раждания има всеки ден, а Рождества — през хилядолетия!

Една нова Духовна вълна вече е в живот: Денят започна! А когато започне, Денят няма спиране — има изгрев, пладне… но е ден. И този Ден, както е казано в Библията — Ден един, не значи нито 12, нито 24 часа, а значи хиляди години, ера, епоха… Така че не може да се живее с крачката на малкото въображение, че Денят скоро ще има заник. Не!

В този Ден, който започва, може свободно да изнесете главнята на Мъдростта, за да бъде тържеството ви тържественост на Божията воля!

  • Етикети