Послания на Планетния Логос – 15-то Послание (1992 г.)

Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството!

Сама по себе си еволюцията създава внушението за преходност. Ето защо има йерархия и на тези, които отиват в жертвата си на посвещение, и на онези, които вече са посветени. Именно затова в Посланието (за 1992 г.) се казва, че Планетният Логос призовава Синовете на жертвата, Великите посветени и Своите Адепти — призовава будността на Своите синове — на Всемирно бдение за Небесен мир. (Ако няма на Небето мир, тук също няма спокойствие… )

Значи ние имаме благоволението на тези, чиято будност тук е проводната антена за бъдещето на нашата планета.

Призив: Деца, време е!

Деца… Има обръщение деца и при Иисус: Деца, имате ли нещо за ядене? (Но те нямат — учениците Му са още в полето на физиката — Той ги храни, а не те Него, и в този смисъл ги изпитва какво ще Му дадат да яде…)

…време е! Нито в едно от Посланията досега не е казано, че е време, т.е. превратността е извършена. А времето е съзнание за присъственост. Така че идва една безспорна присъственост — бъдното!

Ако човек не потърси бъднината си, той няма да изведе Бога от себе си!

Повеленията са трите дарения на Космичната цялост: Дух — божественост — човек.

Повеление 1. Вие сте хлябът на Мъдростта — дайте го на света!

В тайнството Причастие влиза хлябът, който е осветен — той е духовна храна. Сега дори само един залък да се вземе от питата на Мъдростта, той е повече, отколкото всичкия минал Всемирен хляб, който е яло човечеството. Общността, опитала залък от хляба на Мъдростта, е причестена вече, тя може да служи!

Наситата не идва от изобилието. Дори троха от хляба на Мъдростта в душата ви е клас на изобилието. Дайте го на света! — този дълг имате!

Но кой е светът? Първом, всеки човек е свят. Какво във вашия свят трябва да удовлетворите с Мъдростта? Започнете с желанията, които раждат поведение, минете през мисълта, която дава черти на характера, и през волята, която ги осъществява… Който иска да дава хляба на Мъдростта на света, трябва да се е простил със Себе си! Това Себе си е минало, което е бреме. Бреме, което обаче не може да бъде отречено, че е било идея за възземане и възпитание…

Мъдростта е и небесен, и земен хляб!

Повеление 2. Вие сте дом Господен, обител на съхранението — приютете света!

Във всяка Духовна вълна, в която човек се осъществява, той става един дом Господен. Този, който е осъществил Правдата или Любовта, за тях той е дом Господен — тази обител той трябва да съхрани. Когато осъществява Мъдростта, той е дом на Мъдростта и там трябва да приюти душевността на света.

Вие сте обиталище — там, във вас, е килията на Мъдростта, на Любовта, на Правдата… на всичко! Във вас е великата обител, която ви съхранява във всички времена — от пещерата, когато сте излезли, до Небесното царство. Сега, в Духовната вълна на Мъдростта, трябва да сгърнем тревогата на обикновения, но винаги божествен човек, защото Мъдростта е щедра към всекиго. Именно безмерността на щедростта, несмущавана от сърцето, е изобилието! Даром е дадена Духовната вълна, а трудът е ваш — за да я направите хляб насъщен, за да ви направи тя дом Господен. Нахраненият от Мъдростта знае как да служи в този дом!

Какво е предназначението на оня ученик, на оня Господен пътник, който има в себе си тази обител? Да приюти света — да не бяга от него, да не го отрича, защото еволюцията е цялост. Победете, а не отричайте! И основното — приемете човека и му дайте причастието на промяната!

Приемете човека такъв, какъвто е, и го направете, ако можете, такъв, какъвто искате!

Повеление 3. Вие сте врата на бъдещето — осветете настоящето!

Кое бъдеще? Всяко настояще, което изгражда и нарушава традицията на довчерашното, е едно бъдеще, което осветява. И когато отворите вратата на бъдещето, настоящето ви ще бъде осветено. А щом сте осветили настоящето, това значи, че сте намерили ключа за вратата на бъдещето.

Бъдещето изисква осветяване на настоящето. Работейки за бъдещето, ние осветяваме настоящето, и обратно. Светостта на настоящето, дори да не се познава предназначението на бъдещето, е светлина, която ни улеснява в понасянето на жертвата за бъдещето. А миналото може да бъде нихилирано от предназначеното бъдеще. Тази взаимност изгражда свободния — нито веригата на миналото, нито бремето на настоящето, нито страхът от бъдещето имат за него роля!

Във взаимността на настоящето и бъдещето вие може да намерите себеосъществяването — защото служите на бъдещето и защото то определя жертвата ви за настоящето в идеята за свобода. Следователно вие сте врата на бъдещето е, че „вие сте ключът на свободата“!

Неотворената още врата на бъдещето е, че Знанието е повече от безгрешността, че Мъдростта е вещина в приемането на света и преценката за него. Така Мъдростта казва, че на боговете не е дадена непреходност. Но тези, които се опитват да отрекат Бог, правят една друга грешка. Те не могат да направят себе си богове, защото ги е страх да не би да им отрекат миналото и бъдещето.

Светлината на отворената врата на бъдещето е бъднината. Следователно най-необходима е бъднината.

Бъдещето е преходност, бъднината е непреходност!

Обричането в служение са трите Искания, които всеки в своята измеримост трябва да се опита да осъществи.

Искане 1. Дай ни свобода от ограничение в жертвата!

Има ли ограничение, няма нито свобода, нито цялост! А който не е свободен, не може да извърши дело, в което да не е ограничен, и тогава то не е цялост. Всяко дефинирано знание говори за ограничение! Но във великия принос на жертвата човек трябва да бъде освободен от ограничения, за да не бъде тя мерена. Защото, ако сте ограничени в жертвата, вие не се освобождавате, а искате изкупление. Жертвата трябва да бъде не разумна приложност, а свободно дадена. Разумната приложност има размери, но Свободата — като последна Духовна вълна в йерархията на еволюцията — не! А трябва да сме свободни от всичко, за да сме в цялост с Бога!

Не бива да бъдем ограничени от посоките. Земята е кръгла и тя е услуга на човека, който още не е „кръгъл“. Кръгъл в цялост е светът, но неслучайно към изток се прави молитвата. Следователно трябва да се знае тайната коя посока какви духовни еманации праща, за да се прави цялостна жертва.

Всеки има нужда от свобода и когато човек не може да направи жертва, някой трябва да го направи жертва. По този начин човек изгаря в присъствие. Мировият закон е родил смъртта точно затова — смъртта е закон, с който ви жертват! Законът за смъртта е или той да ви жертва, или вие да се жертвате, за да отработите принципа на безсмъртието. Тази тайна не е изведена в световната концепция, защото хората ги е страх да кажат, че в жертвата — дори в насилната жертва, има смисъл. Как иначе да се научи човекът на преданост!?

Животът чрез смъртта жертва човека, за да създава безсмъртие!

Искане 2. Дай ни воля на готовност за присъствие и служение в Твоето дело!

Не може човекът да не мине през първичната своя даденост и след това да не завърши в цялост Себето, което се губи в Мировата даденост. Ако вие не загубите Себе си, не можете да осъществите целостта!

Затова се иска воля на готовност за присъствие и служение в Твоето дело! Не достижение на себичността, дори не да се направи жертва. Човек и в безсмислието си може да направи жертва. Но въпросът е дали тази жертва има присъствие и служение в Неговото дело — в делото на събудения Бог в човека! Трябва в човека да се съзре по принцип и по начало, по еманация и по рождество дадеността, че той е еволюиращ бог. Ако имате тази идея, тогава идва и волята да изградите Бога в себе си.

Така че — воля на готовност! Това значи да имате убеденост. Само убедеността не позволява обратен път. Тя може да наложи жертва, но не и обратно връщане! Това е да присъствате с чувство на готовност. Принципът на убедеността, който дава готовност на служението, той е същественият, не плодът! Плод търси онзи, когото себичността му още го храни и си въобразява колко голям ще бъде, колко щастлив ще бъде и какви плодове ще бере от своето служение. Това на социалната плоскост е позволено, но на духовната — не!

Волята като приложна сила е отговорност за служение!

Искане 3. Научи ни да се познаем в другия като потреба за единство във Всемирното братство!

Не Дай ни!, а Научи ни! — нарушена е не ритмиката, а позицията!

Докато не се загубите в същината на другия, няма да се принесете в жертва за Единство… Пестеливостта, с която човек прави жертвата си, говори, че той още е егоцентрик. Затова на този етап най-важна е свободата от себичност!

Себичността е най-тежката верига, която всеки човек влачи, докато се себесъзнае, че времето на егоцентризма е минало и трябва да се познае в другия. Възхвална е себичността като егоцентризъм, когато е трябвало да се освободим от т. нар. пещерен стадий, за да се изяви у нас Азът, който е представител на Бога. Но когато Егото започва да тежи на другите и не е Алтер-его — това „Аз“ вече е беда.

Човек е един аспект на човечеството — човечеството е в човека и човекът е в човечеството! Затова идеята за Всемирното братство ни опазва от индивидуализирана себичност. Ако не се познаете в другия, не може не само да родите целостта на осъществяване, но и идеята на единството. Тогава не може да присъствате в редиците на Всемирното братство и да служите. Не че там са безличностни, но там са духовни! Ако без другия отивате (който всъщност сте вие — вие Космичният, а не азовосебичният), бъдете сигурни, че като потреба за единство във Всемирното братство нямате място!

Това е нашето искане: да се познаем във Всемирното братство, а оттук вече — в събожественост. Защото братството е повече идея на кръвта, а Учението Път на Мъдростта е освободено от кръвта — то е на Духа! Идеята е вече за създаване на духовни ценности. Битието на човека на земята има социални изяви, но има съществувания и в другите полета. Със своя социален израз тук не можем да квалифицираме културата в другите полета. И когато човекът влезе в един Причинен свят, много често не може да се познае. Безспорно първото нещо е да се отрече. Ако не се отрече, никога няма да направи приоритетно разгръщане на своята даденост в предназначение. В другите полета, в своето еволюционно развитие, той постепенно се импрегнира със съвършено други тайни.

Планетата не е единственото ни жилище, макар че тя в даден етап на нашето развитие налага своя печат. Но човек не бива да забравя своите еволюционни степени. Отричането му от тези степени трябва да е с чувство за благодарност — да благодари на оня предшественик, който го е направил ново стъпало в стълбата. Това е и единството между хората; в това е и признанието на другия, на отсрещния, че той е същата потреба, каквато сте вие за него!

В Алтер-егото е единството ни, в Егото е ходът на йерархията!

Има доктринерство, което ражда умът, а не Духът. Но достиженията на науката са една неизбежна преходност и голяма част от културата на планетата ни е изопачена. Човечеството, обаче, трябва да отработи един Ментален свят, та когато отива в Причинния, да знае какво семе там да сее! Откритията на ума му донасят възможности за развитие и когато човек ги понася, тогава позволява експлозия вътре у себе си, с която причинното тяло иска да получи своето венчаване с една съвършено друга култура — културата на Мъдростта!

Мъдростта е от Причинността — тя не е знание на ума, за да създава правда, нито е вълнение на сърцето, за да ражда прощение. Тя е вътрешна вибрация на откровението като интуиция, а не на пророческо осенение. А имаме ли откровение, ще имаме идея за предназначение, не за предопределение!

Мъдростта не е добродетел, тя е път на Знанието, което йерархира съзнанието на човешкия род в идеята за обожествяване!