Повеление 1. Утвърждавайте Мъдростта!
Никога не е имало време без Мъдрост, защото Мъдростта е онази Светлина, която Бог изрече, за да стане светът. Светът никога не се е лишавал от нея. Въпросът е как е усвоена и по колко е предавана. Защото Мъдростта има възприемане и предаване. Била е възприемана в първичните моменти като вътрешно осъзнаване. А сега тя е излив чрез интуитивния ни свят.
Когато се самосъзнавате като деца на Бога, е потребна всеотдайност, т.е. личността ви да се загуби в Бога. А това, от което най-много трябва да се пазите, е ритуалът да не стане по-властен от душевната ви будност и потреба. Забравете всичко, което ви е давано; забравете всичко, което ви е вземано – бъдете Божии чеда и смирено Му служете! Бог никого никога не е оставял, човекът е, който бяга от Него, и създавайки тревоги, мисли, че тревожи Бога. Не! Това са явления, не същности.
Човекът като бог е същност, човекът като явление е развиващ се! Развивайте се, като не забравяте, че еволюцията ви има само един връх – Бог в човека и човек в Бога. Ако Го виждате в другия, вие сте Го живели, вие сте Го познали; ако светлината Му не гасне у вас, вие няма да загубите Пътя към Него!
Повеление 2. Умножавайте светостта!
Научете се в Пътя към Него да не упреквате и да имате гъвкавостта на Мъдростта. Искайте да бъдете все по-свети, все по-възвишени, но никога не се сравнявайте, защото не знаете лика на сравнението, като се промие, дали е той.
Не се сравнявайте – стимулирайте се!
И не осъждайте този, който не е дошъл; не упреквайте онзи, който е закъснял – може да е усвоявал онова, което ще му е нужно в по-късните дни.
Повеление 3. Умението да служите е новият ви дар!
Ако някой ви хули, ако някой ви клевети, ако някой поиска да ви спъне, взрете се и вижте дали не е предназначен – за да му простите и да му подадете ръка! Нека не се повтарят отрицанията, нека не се напомнят тревожните дни на миналото. Това не значи да проявявате само благодатта на сърцето – тя е прощение, но не е още знание! Мъдростта носи знание, което освещава. Знанието от Причинното поле и виждащите очи на интуицията няма да ви позволят да бъдете неуки в битието. С тях ще се научите като алхимиците да преобратявате всекидневието си в храмово живеене!
Искане 1. Дай ни отговорна будност, та в часа на служението Си Той да не бъде сам!
Какво научихте с Правдата? Полюсите. Какво научихте с Любовта? Прощението. Какво учите с Мъдростта? Прозрението. Какво ще научите с Истината? Живота за Свобода! И не бива да избирате прекия път с прекомерна жертва, ако не сте научили спиралата на развитието.
Искане 2. Дай ни жертвена вярност да опазим трапезния хляб на Мъдростта, докато светът се научи да го яде с нас и живее с него!
Зрелостта на един плод е в протяжността на времето. Когато се дава едно Учение, не значи, че то непременно се сбъдва в близките години, в присъствието на самия Учител. Не.
Искане 3. Като ни учиш, че смирението възвисява, че будността зида храма, че само жертвеният има олтар, то подкрепи ръката на състраданието, сърцето на прощението и волята на Жетваря!
Всички трябва да имате отговорност за Всемирната еволюция, на която трябва да знаете, че сте отговорни служители! Иначе законите ще ви връщат в преражданията, докато се научите на великата жертва, която донася и великата тревога.
Вижте също: 14-то Послание (1991 г.)
