На 2 май 907 година завършва земния си път Княз Борис І – Покръстителя. Един от 13-те поименни безсмъртни българи, изведени чрез прозрение за предназначението им от Учителя на Мъдростта Ваклуш.
Борис І е български княз и цар, който налага християнството. Той управлява от 852 до 889 година и за кратко през 893 година, когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола третия си син Симеон.
Известен факт е, че последните години от живота си княз Борис – Михаил посветил на въвеждането на писменост в България, която в днешно време е определяна като славянска. Той съзнавал добре, че византийската заплаха не може да се прегради само с административни мерки. Учениците на Кирил и Методий били посрещнати радушно в България от управителя на Белград Радослав, който разбирал, че „те са велики мъже и трябва да ги изпрати на българския княз Борис, защото знаел, че Борис жадува за такива мъже“.
Като Покръстител на българите е наречен от Българската православна църква „равноапостолен светец“ и е канонизиран.
В „Духовни дарове на България“ – том ІІ, Ваклуш Толев пише:
Този, който не знае как да се храни с идеята за национална свобода и духовна свяст, той винаги е роб – роб на невежеството! Това е, от което Борис Покръстителя е искал да предпази. Неговата стратегия за култура е именно свобода от невежество. Затова той дори ослепява сина си – ослепява неговата слепота!
Ваклуш Толев подчертава: Княз Борис – Покръстителя ражда прозрение за етническо обединение и стратегия за култура!
