Псалмопевецът пише:
„Аз рекох: вие сте богове…“ (Псалом 81:6)

Христос рече:
„Аз и Отец едно сме“ (Иоан 10:30)

Когато световната съвест се изживя в отговорност пред безмерната жестокост, личната трагедия и социалната мизерия, Всеобщата декларация за правата на човека, гласувана на 10.12.1948 г. в ООН, предостави на човека закон, който защитава правото му на живот, свободата на слово и съвест, волята за щастие, просперитета и свободата от страх…

Историческата памет спомни на човечеството нравствените повели и Божии заповеди от най-древни времена до модерните конституционни гаранции и международни конвенции. Но в забвение остана защитата върху незримата, но реална субстанция – душата, признавана и защитавана от всички религии; проклинана и отлъчвана, когато някой смени убеждение, дерогира или изкаже несъгласие. Затова Христос ще каже: „И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а боите се повече от Оногова, Който може и душата, и тялото да погуби в геената“ (Матей 10:28).

По идея на Ваклуш Тoлев, Общество „Път на Мъдростта“ предлага на ООН да се разшири охранителната сила на Хартата за правата на човека, като се допълни с клауза за права и на душата. Така ще се пази духовната цялост на човека от оскърбление и убийство чрез словото, защото за душата нито острието, нито което и да е оръжие имат сила. Приложената анатема – проклятие и отлъчване, е най-тежката лична духовна покруса и най-оскърбителната  характеристика  за националния и исторически дух.

Със същата отрицателна енергия е наситено и понятието враг, употребявано в светските взаимоотношения.

По случай 70-тата годишнина от приемане на Декларацията, ние се обръщаме (за трети път) към уважаемата Комисия по правата на човека с предложение да се включи нов член или клауза към някой от членовете в Пакта към гражданските и политическите права – за защита на душата, с определящ състав, че анатема е неприложима като унижаващо и убийствено наказание спрямо човека и да се премахне като санкция в която и да е религия. Логично е, че в Третото хилядолетие не трябва да се използва отрицателната радиация на понятието враг. Обичай врага си! – рече Христос, имайки предвид, както Ваклуш Толев смени термина, събожника. Защото всички носим Диханието на Бога.

В Третото хилядолетие човечеството влезе с нова нравствена таблица – няма зло, има нееволюирало добро; няма враг, има събожник.

Спасете душата! Тя е свидетелство на миналото и преддверие на бъдещето.

Общество „Път на Мъдростта“

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 72 = 75