На бдението, в часа на благодатта, Планетният Логос рече: Деца на Деня, Поселници на Мировия и на Планетния храм!

Чуйте химна на бъдещето!

  1. Открийте бъднината си в Книгата на Живота!
  2. Светителствайте в служение за Сътворителя и събожника си!
  3. Направете пътника Път!

Бъдете благословени!

Това е Послание на Живота

Бог е Пътят, а човекът е бог в Пътя!

В Пътя на Духовната вълна на Мъдростта, в началото на всяка астрономическа година, в продължение на тридесет години, се ниспослираше Послание на Планетния Логос. Всички Послания са с различни предназначения и всяко от тях има своята дълбока тайна. Тяхната градация — от първото до последното, е част от възможността да се понесат идеи, за които светът започва да има пригодност. Досега не толкова нехайството му е пречка, отколкото невежеството. Защото човечеството така е възпитавано, така е обучавано и най-големият му проблем е, когато полукултурата става значима, а не духовните дарове.

Посланията на Планетния Логос са Небесен дар, който позволява планетно знание и Мирово съзнание!

Първите Послания са уроци по битология, а последните — наименованите Послания, са израз на отговорност и служение. Всички те са кръвната картина на планетния поселник. Но Заключителното — Посланието на Живота, е без кръвна група. То е цялостно — било като социология, било като култура, било като духовно единство — то е манифест на Възкресението!

Животът като поведение се учи; Животът като философия се обяснява; Животът като религия ражда култура; Животът като воля е еволюция; и в края на краищата — Животът като йерархия е идея за обожествяване!

С това Послание трябва да влезем в себе си, да намерим Себе си и тогава можем да потърсим съединение и Единство. След външния и вътрешния олтар имаме още един олтар.

Единосъщието е третият олтар!

ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ПОСЛАНИЕ

Посланието — за 2006 г., е много по-особено от другите Послания — с него можем да кажем, че оформяме Учението на Мъдростта. То не е вече на еволюционния духовен път — то е на Живота. А само Животът е непобедим, защото само Бог живее!

Животът е непреходен, отделен е въпросът коя е онази Цялост, която го храни. Ние сме ѝ дали името Бог. Но когато се изчерпи представата ни за Онова, Което сме нарекли Божество, не значи, че То е без други дадености и че човекът е до там. Затова идва друга необходимост: да отидем на друга планета и да правим това, което винаги човекът е правил — Богове.

2006 г., във всичката си благодат, е година на равновесието: 2 и 6 е равно на 8. И може би точно това е най-потребното — когато трябва везните да не се накланят. Тогава как ще се развивате? С посветеност — със знанието, което всеки от вас има според възможностите, според приложната воля, според необходимата стъпка в йерархията на усвояването.

Разбира се, че в 8-ицата е устойчива повече земната — долната ѝ част. Умението на пътника е да направи горната ѝ част по-обемиста, т.е. да сложи повече от духовната трапеза пред собствената си отговорност в служението, за да няма неравновесие между земното притегляне и Небесното търсене. С енергията на Мъдростта той може да ускори осъществяването на Човешката си божественост — заради великата и среща с Божията човечност!

Децата на Деня са наречени в Посланието на Живота поселници на Мировия и на Планетния храм! Те вече носят отговорност за тези две различни същности. Мировият храм е Мировото съзнание, Планетният храм е планетното съзнание. А планетното съзнание, хранено от Мировото съзнание, дава планетно знание.

Прозвището Деца на Деня е изключително по предназначение — Децата на Деня са кръвообращението на бъдещето! Обръщението Деца на Деня не е само дар — то е отговорност, защото това, което наричам Ден в Мировото съзнание и в планетната ни задълженост, е будността.

Призив: Чуйте химна на бъдещето!

Когато човекът надделее себе си като планетна даденост, тогава той може да извика своята Мирова будност в онова служение, което е неговата отговорност да даде на Божията си човечност право да изяви Човешката божественост. Именно тази тайна е сложена в обръщението на Посланието: Чуйте химна на бъдещето!

Човекът е бъдещ Бог и това е най-реалният израз на Боготворчеството. Бог създава човека и му дава Себе Си — дава му Своето Дихание. Но Сътворението не привършва с този акт. Религиите обаче заключват вратите на храма и не искат да се изведе Бог от човека — отричат еволюцията и налагат само молитвата като Път.

В митологиите обаче е дадено съсловието богове. Това е голяма тайна — защото бъдещето на човечеството е Богове! И то не е дързост, то е подготовка, за да може да понесете Знание, Истина и Свобода. Всяка будност е дадена според поносимостта и е възможност да я дадете на други.

Но възможно ли е да имате Истина и Свобода, когато има табу човекът да може да бъде бог? Това табу е и защото недоживяната цялост на еволюцията не може да ви качва преждевременно там, за където не е отработена йерархия.

Затова са Посланията! Бих казал, че сега Посланията са един нелегален живот, даден от Бога на човека! Но както хлябът е жизненост за физиката, така и Посланията ще бъдат легален живот в Мъдростта!

Човекът започва да ражда живот — има Послание на Живота!

Повеление 1. Открийте бъднината си в Книгата на Живота!

Бъдеще прави всеки, бъдеще дават всички минали религии, но не и бъднина, защото не правят човека бог. Макар че в дълбоката древност е казано, че човекът е бог, чак сега събудената в човека знайност ражда не само отделно битие, а бъднина!

Бъдещето е предмет на време! Всяко утре е бъдеще, но не всяко утре като бъдеще е бъднина! Бъдещето е проблем на пространствено измерение чрез време — то като измерение на времето дава съответен образ в пространството, а бъднината не е подчинена нито на времето, нито на пространството. За да се открие бъднината, няма съображение за време! Времето е измерение на човека и е определено — минало, настояще, бъдеще. Но като божество, което носи предназначението си, той има една Книга на Живота, в която няма нито минало, нито настояще, нито бъдеще — там е бъднината! И само в тази Книга може да я откриете! Измерението на човека в пространство и време е потребно, за да се събуди и ориентира, за да прави история и историзъм, но когато се изживее като бъдеще, ще открие бъднината си.

Книгата на Живота е вътре у нас. Следователно бъднината е вътре в човека и тя е, която ще го насочва за бъдещето. В Книгата на Живота има и белега съществуване — именно то е наложило идеята да отчитаме време, но сега говорим за живот!

Между съществуване и живот има много голяма разлика. Съществуването оставя един особен знак — съдбата. Тя дава поведението умиране, но не дава смърт. Умирането е култура на вегетацията, то няма трайност, докато смъртта носи антитезата безсмъртие. Умирането е еволюция и карма, а смъртта е одухотворяване и безсмъртие! Малко хора са могли да направят смърт — сега хората по-скоро умират. Смъртта е творческата ръка за неизбежността безсмъртие! Физиологията у нас, обаче, трябва да умира, за да минава през еволюционните стадии.

Смъртта е най-голямата благодат, която човечеството притежава, защото само човекът е получил Дихание — само той има Кундалини и само той може да има смърт. Никое друго същество няма смърт — имат умиране. Така идеята за сътворението ни е съпридружена с преобраз — Животът има преобраз, наречен смърт! Тя е поведение на индивидуализираната духовност. Ние трябва да разберем, че нашата реалност е преходна — умираме като човеци, но никога не можем да умрем като Богове!

Статика в живота няма! Идеята за раждането свидетелства за живот и не може умирането да изчерпи живота, щом смъртта създава безсмъртие. Така че идеята да умрете е потребност на съществуването ви, а идеята да направите смърт е да увенчаете безсмъртието си! Умирането обслужва еволюцията, безсмъртието обслужва Свободата! И затова е казано: Открийте бъднината си — не своето бъдеще. Защото кой може да определи време и пространство на този, който стане безсмъртен?…

Потърсете бъднина в Книгата на Живота — осветете този олтар вътре у вас! В нея са еволюционните стадии на човешката будност. Там са сложени съзнанията в йерархията на Духовните вълни — от първото светлеещо съзнание до последното, от тотемното до Възкресенското!

Книгата на Живота има вътрешен лик — духовното ни съзнание, но има и външен израз — еволюцията. В нея е наличната еволюция, която поражда съдба. И написаното там не може да се отмени от нашето недоволство. Не може да се спре еволюцията в онази отговорност — страданието. Тя е съпроводена с болезненост, но не трябва да молим пощада, а да изкажем благодарност, че ни събужда. Но кое дава енергии за развитието? Не съществуването, а екзистенцията.

Нагледната страница на Книгата на Живота е именно еволюцията, но нейната вътрешна страница е олтарът. Книгата на Живота, където е писал Бог, е със седем печата. И там човекът, като битие на Отца си, слага своя знак на служение в една от най-големите идеи — жертвата заради свобода. В Книгата на Живота, дори в идеята на еволюцията, няма да откриете друго освен Себе Си. Ето защо повтарям: Правете служение без Себе си! Защото, когато сте със Себе си, оставате в еволюцията, подвластни на земното притегляне — на това, което се нарича карма, грях… и нямате свобода. Но когато направите олтара вътре у вас, тогава ще осъзнаете, че само човекът е онзи, който може да създава и да прави Живот! Той е, който свидетелства за Бога — друг не може! А Бог е, Който свидетелства за човека!

В Откровението на Христос (дадено на Иоан) са казани много тайни за това, което се нарича бъднина:

Който побеждава, той ще се облече с бели дрехи, и няма да залича името му от книгата на живота… Под бели дрехи се разбира чистата духовност, на която всяко петно от останали митологичност и дуализъм личи.

И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. Това е свобода от миналото и откровение на бъдещето!

И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече. Ето колко логична е битката ни за безсмъртие.

Видях седнали двадесет и четири старци (те са от миналите еволюционни периоди — и още стоят, което създава понякога беда на човечеството); и около престола — четири животни… приличащи на лъв, на теле, на човек, на хвърчащ орел. Крилата окачествяват орела като последен в йерархията. Ако може да одухотворите материята, вие създавате свобода — Възкресение, а правото да летите — това е Възнесението. Затова е дадено в Откровението, че има орел, който стои след човека.

Следователно човекът йерархира в орел — символ на летежа на Духа. Какво ще е в такъв смисъл човекът? — Всевластник! И когато сте в Пантократора, тогава чак разбирате същността, че няма нито време, нито пространство — защото Сте всичко. Тогава съзнанието ви е вече Мирово — вие носите света, не той ви носи. А ако нямате Мирово съзнание, т.е. ако Кундалини не ви е извел в тази безбродност, можете чрез висшия си ум или чрез известна интуиция да създадете предсетени неща, но не можете да създадете духовни реалности.

Идеята за Божеството, която представят религиите, е ограничена само във верското съзнание на техните изповедници, без да се признава Мировата същност в човека. Всяка религия, обаче, е култура не само на планетното съзнание, тя е и идея на Мировото съзнание! Планетното съзнание е отдавна в наличност именно защото културите на религиите са работили в планетата, но те са получили своята информация от Космичната даденост. Тук, на планетата, ние изявяваме знание от Космичното съзнание — онова, което можем да понесем и което можем да формулираме.

Голяма е разликата между планетното знание и Мировото съзнание, между знанието от плода на Дървото на знанието и съзнанието от Книгата на Живота. Разбира се, ако човекът няма Мирово присъствие, той не може да създаде планетно знание; но планетното знание, сравнено с Мировото съзнание, е ограниченост.

Планетното знание е преходно, но когато в него сложите едно зрънце на Мировото съзнание, ще имате друго знание — на събудения Кундалини. Измеренията са ясни: когато изявявате само Човешка божественост, вие имате планетно съзнание, не още Мирово. А човек трябва да се възхищава на безбрежността на вложената му Божественост, за да извика на живот Бог, Който никога не е бил без него, а той е, който е бягал от Него!

Когато откриете бъднината си в Книгата на Живота, ще изпреварите знанието, което засега е проблем на опит. А опитът е илюзия — той не е прозрение и истина, които не можем да намерим в Астрала, нито в Ментала. Те са в Причинността и Духовността. Въпросът е: Носим ли измерителност колко можем да понесем от това голямо богатство? Колко може да понесе човек, за да прочете в Книгата на Живота си своята бъднина? И ако той има достояние до Книгата на Живота, ще види, че дори само веднъж да е казал проклятие срещу някого, това е беда, която с хилядолетия не може да махне. Прокълнатият понася, но проклинащият я носи хилядолетия…

Човек без отговорност не може да бъде бог! Отговорността на боговете е не Стената на плача, а осветеният вътрешен олтар! И докато човек не смени олтара си, той ще има един път с две разклонения: едното е, когато прави поведение; другото е, когато изразява отговорност.

Отговорността е вътрешно съзерцание, измерение и на дадености, и на поносимости. Човек обаче трябва да знае, че същината на неговия живот не е само негова отговорност. Изцяло негова отговорност е поведението, но отговорността е и ликът на Сътворителя! Бог създава човека с тенденции — и Той също е отговорен! Така че отговорността не е само личен проблем, не е и национален, въпреки че има народи, които имат своята нравствена гама в отговорността. Поведението не е още тайната на отговорността, то е дългата пътека на еволюцията — на него се нанизва герданът на йерархията на Духовните вълни.

Отговорността е най-тежката бъдност на човечеството, която ще създава културата на знанието, за разлика от поведението, което върви заедно с еволюционните стъпала. Отговорността не е законодателство, което през сто години се сменя; тя дори не е религия, която през хиляди години се сменя. Затова малцина носят чувство за отговорност, докато поведението е личностно, макар да е въздействено, и повечето от хората живеят с поведение.

В поведението всеки се гримира и не може без огледало. Къде е огледалото на първичния човек? Във водата — в огъня той не е можел да се огледа. И в митологиите е дадена идеята за огледалния образ. За илюзията на огледалния образ — когато Нарцис се оглежда в извора, той се себевлюбва и се удавя. Това е голямата грешка на човека — себевлюбения. Следователно първото нещо, което може да разруши отговорността, това е желанието, т.е. астралът.

Другият проблем е доказателството на ума — доказателството, за да убеждавате. Но отговорността не се изработва от убеждения, а от прозрение! Отговорността е будност — тя е същност!

Първите Духовни вълни отработват моралния статут, таблиците на добродетелите, но не и знанието. Ето защо трябва да бъдат надкрачени. Изживявайки голямата тайна на йерархията на Духовните вълни, Мъдростта дава на човечеството един Път, а Истината ще направи Пътя безогледален. Истината е, която ще последва Мъдростта. И единственото, с което е характеризирано това битие, са думите на Христос: Само Истината ще ви направи свободни! А в йерархията на Духовните вълни последна е Свободата, която е Живот в Бога!

До Мъдростта идеята за Свобода не можеше да се понесе. Затова в Пътя на човека към Сътворителя, Който му дава Диханието Си, има една революция на духовните стойности на човека. Те се измерват с поносимост. А това е една особена, нестихнала борба между човек и Бог в човека. И тази борба е оформяла мирогледи, които са ставали религии и са преминавали във вяра.

Тенденциите на историческия път и на непокорника са чертали взаимния конфликт. А той започва още изначало — между сътворения и Сътворителя. Конфликтът наистина е много странен, защото продължава. Продължава обаче с института, не толкова с Бога, и е израз на това, с което си е послужила една институция — да сложи определението, че човекът е грешен и следователно трябва да има покорност.

Властта на институтите не е научила човека да ходи в Пътя, а да отива в покорно признание на нещо, което е вън от него. И затова има безличия, които може да не са влезли в Книгата на Живота, защото не оставят там белег — И който не бе записан в книгата на живота, биде хвърлен в огненото езеро, пише в Откровението.

А може ли да има нихилиране на една душа? Може! (Както има раждане на мъртви деца.) Една душа, която не е стимулирана в процеса на одухотворяването и не носи духовност, тя се изгаря. Лошото е, че институтите ползват тези процеси, за да всяват страх…

Затова: Открийте бъднината си в Книгата на Живота — за да знаете правото си на присъствие и на посветеност!

Бъднината е предмет на творчеството на Живота!

Повеление 2. Светителствайте в служение за Сътворителя и събожника си!

Светителството събужда отговорност, а не поведение! То е, което прави обрата

не да имаш, а да бъдеш! Не да имаш — не значи да си беден. Когато си с буден Дух, не може да обеднееш. Няма как да обеднееш в енергии и знание — тогава ще бъдеш! Но не трябва да се прави само констатация, а да се прилива духовна властност за промяна.

Има знание, което е безолтарно, има и олтарно, но съществува и сакрално знание.

В безолтарното знание е преходността и затова за него паметта малко неща пази. Естествено е тя да го задържа повече на повърхността. Когато едно знание е безолтарно, то не носи святост!

С олтарното знание — когато вече човек е имал своята молитвена признателност, той е изграждал божеството в себе си. И затова едно олтарно знание много дълго време стои.

А сакралното знание е в Книгата на Живота. Там са тайните, с които човекът се обожествява.

Човекът е една биологична даденост и една културна проява, която му налага неговият ментал, но той е и една божествена даденост, в която го вика идеята за неговото сътворение. Затова идва олтарът, който дава знание. Иначе човекът щеше да остане само с тласъците на еволюцията, т.е. с някаква първична памет, която животинският свят усвоява и човекът с малко повече възможности започва да прилага. Но културите на религиите са играли роля на нравствени възпитатели и по-скоро добродетелите, отколкото знанието, започват да определят Път. И заради тайните се дава идея за тайнствата. Тайната и тайнството събуждат, и тогава вече олтарът става знание. Еволюцията е безолтарно знание — олтарното знание е духовност!

Умът не е последният стадий на човешката духовност. Но имате правото да знаете! Да знаете и тайните, които крие Генезисът. Там идеята на Сътворението и разделянето на светлината и тъмнината е ден един. След това са наредени: втори, трети, четвърти, пети, шести, седми ден. А „ден първи“ няма. Казано е ден един — останалите са бройни. И в този един е цялото бъдеще! Ето къде е основанието да твърдим, че предметът на нашето живеене не е само наша отговорност, защото всичко е отработено в този ден един — идеята за Сътворението! Така че Създателят има ден един, а Сътворителите — втори, трети, четвърти… за да се разбере откога започва Еволюцията и кога е свършило Творчеството! Сътворителите са кръвообращението на Създателя, но не са вечност! Признаването на еволюцията изключва идеята за вечността като статика, което е безизходно знание. Не може да се спре творчеството — вложена е вечността, но не като статика, а като свобода за творение!

Потенциалността носи бъдещите Богове! И тайната е не жертвоприносителят — тайната е жертвоприемникът! Жертвоприемникът е този Един — излъчил ден един! За да може да Го изведете и след това да бъдете Негови Съсътворители.

Идеята за Съсътворителството е новият знак в Учението Път на Мъдростта! И именно светителството крие Съсътворителя — една от най-големите посветености, на които човекът има право! Така със Знанието на Мъдростта се навлиза в една от най-съкровените тайни — тайната на Творците! Тази тайна — че ще станете Съсътворители — е вложена в идеята на подобието. А тайнството е служение за Сътворителя и за събожника — защото събожникът е със същото повеление на образ и подобие.

В Битие, когато Бог сътворява: Да бъде Светлина!, се отминава незабелязано, че водата вече е там: И Дух Божий се носеше над водата. А водата е астралният образ на Светлината! Какво е довел тогава Сътворителят? Астрала в реалност, за да покаже след Тъмнината образа на Светлината. Следователно водата безспорно изразява астралната Му Светлина. Тогава тя е чакала повелята — да произведе водата живи души — да сътрудничи!

Водата — астралният образ на Светлината, е предшествала човека. Тогава водата, която е била в наличие, му дава своя образ и своята енергия. (Значи какво пием? — по-скоро енергия, в смисъл на Светлина!) Така започва животът.

За човека има един специален изказ: Да сътворим! Бог не казва за другите същества да сътворим, а повелява: Земята да произведе трева…; водата да произведе влечуги… Той създава земните зверове, но — да сътворим човек… и то по Наш образ и по Наше подобие. Следователно Бог Сам казва, че носим един и същи образ. Ето основанието да изведем, че човекът е събожник, а не „враг“ или „приятел“. И когато светителствате с едно тайнство, с една вътрешна молитвеност и за събожника, вие доближавате поносимостта на енергията, която излъчвате за Бога, към събожника си.

Пътят, след слизането на човека в еволюцията, е да прави култури, в които трябва да съчетае Дух и материя чрез йерархията на Духовните вълни. Като култура Правдата брани материята — води битка за плътта; Любовта прави преценка на добродетелта — води битка за душата; Мъдростта осветлява мисълта — води битка за Духа! Това са основните тенденции, които се крият в тези Учения. Отделен е въпросът какво може да се постави по-нататък…

Тайнствата още ще стоят, а тайните ще бъдат разгадани. В Мъдростта тайни няма да има (макар че някои няма да могат да ги разгадаят), но тайнства ще има, защото те са олтарно знание, те са кореспонденция и ферментация. Така ще бъдете свободни от господството на онези тайни, които като заклинания или магии могат да правят беди. Ще можете да акумулирате отрицателна енергия и да я освобождавате. Дадена е тази поносимост на човека.

Ведно с това, което му оставя еволюцията, човек трябва да направи и сакрална революция! В културата на обожествяването му е необходим този върховен момент — сакрална революция, която събужда вътрешния огън.

Човекът е мисъл на великия Творец! Затова Светителствайте в служение и за събожника си! Възприемането на идеята за събожника е може би най-трудното състояние на нашата психологическа даденост, която с хилядолетия е възпитавана в таблиците на добродетелите.

Правдата събужда поведение; Любовта изисква жертва; Мъдростта повелява служение на събожника! За първи път Учението Път на Мъдростта предоставя знание за този духовен преобрат. Защото всички религии са се обръщали или към тотема, или към стихийните богове, или към едноличния Бог, към триличния Бог, което е благодарност като служение към Сътворителя, но не и към събожника. Ето защо е необходимостта от светителство — то е свещенодействие, не чудодействие. (Църквата наметна дрехата на чудодействието, за да респектира — и това е една от най-големите ѝ грешки.) Светителството е едно посветено служение! И ако вие не можете да утвърдите събожника в съзнанието и поведението си, вашето признание на Сътворителя е много първично. Именно събожникът е пътят за Бог — без него не можете да правите Път!

Бог и човек не могат да живеят един без друг — това е жизненост! Затова светителство, в идеята на служението, трябва да се върши с благодарност и поклонение не само към Сътворителя, но и към сътворения. Защото, в края на краищата, какво би правил Бог без човека! Единственото, което признава Бог и Го прави олтарно мислене, е човекът. Понятието Бог съществува, защото съществува човек! Няма кой друг да Го констатира — няма друга зримост освен нашата духовна даденост. А тя се извоюва от самите нас! Тогава трябва да направим съответствието и затова изграждаме стълбата на нравственото поведение. Но Творецът иска повече — не само добродетели, а най-вече познание и отговорност.

Еволюцията създава и коригира поведение, но трудно събужда огъня на отговорността! Поведението като лична проява много често е фриволно, а отговорността като Мирова даденост води към служение! Поведението не изгражда безсмъртие, то изгражда еволюция и дава умиране — не дава смърт, чийто безспорен антиподен знак е безсмъртието. Умирането е тайна на еволюиращата плът, а смъртта е право на одухотворената материя! Умирането е тление, смъртта — свобода!

В светителството има смърт, не умиране! Умирането като статус на еволюцията е съдба. Съдбата дава умирането, а светителството — безсмъртието! Ето защо Разпятието е светителство — чрез смъртта то ви позволява да правите Възкресение. Затова в едно светителство, в което приемате и събожника си, вие го водите към Съсътворителя!

Човекът, когато е изходил Пътя, с което е получил олтарна просвета и е култивирал в себе си жертвата, може и да възкръсва. Жертвата на Този, Който като човек става Бог — Който приема смърт, за да направи Възкресение, е образец и олтарно знание. Само Роденият може да прави Възкресение — Бог няма защо да възкръсва, защото Той не умира! Човекът бог има привилегията да се обожествява; Бог Син има привилегията да възкръсва; Бог Отец има привилегията да твори!

Върховният е една необяснима сила, наречена в християнската култура Бог Отец. Той играе ролята на Сътворител — Творчество и Знание! (Докато Абсолютът не може да бъде определен с качества.) Затова Неговите деца ядат ябълката на познанието и Той казва: Те станаха като Нас да знаят

Ето защо в своето светителство трябва да молитствате и за своя събожник — не само признание на Твореца, а признание и на събожника, защото той в бъднината ще бъде Единство. Събожникът е изживяна индивидуалност и упражнена социализация, но в края на краищата — единство с Бога! Каква ще бъде тайната на Боговете, изживели тези стадии, е проблем на една нова бъдност, на една нова Божественост!

Христос е наречен Син Човечески и Син Божий. Самият Той подсказва идеята за събожника, дава модел — Обичай врага си! Самата дума „враг“ създава позиция на дискомфорт, но тогава не е имало достатъчно йерархически стълби, за да може да се каже, че всеки човек е един събожник. Затова — „враг“, защото предшествениците въобще не са признавали „човека“.

Разбира се, тезата за събожника не може да бъде приета от институциите. В църквата най-много се говори за Бог, но Той там липсва. И тогава безспорно е, че молитвите им са грешни. Грешни са, защото стадият им на съзваване е в низините. Молитвата е в кръга на безолтарния или олтарния свят, а бъдещият олтар е вътре у нас. Затова разликата на молитстването със светителството е много голяма. Молитвата е за сътворения, който се развива, а светителството е за събожника, който става Съсътворител!

Хората в заблудата, под ръководството на институции, много по-прилежно правят молитви, отколкото да творят. Идеята да се твори е право на боговете! И Митологията отговорно направи човеци-богове, макар и от стихиите! Затова тя е зрима и зряща и много богата богонаука. Много по-богата е от схоластиката на уж дълбоки религиозни учения — Митологията улови Космоса!

Светителството е не молитва, а знание! То притежава Мирова енергия, Мирова сила. Молитвата е думи, светителството е Слово! Човекът може да прави сътрудничество, може да каже тайна, която не е дума, а е Слово. Той трябва да се научи да работи със Словото! В Евангелието е казано: Словото стана плът. То не е само думи, не е само еволюционност. Всички говорят, но малцина могат да направят слово — слово, което преобратява. Роденият Иисус става Син Божий, защото е Слово!

Светителството, когато бъде направено в името на събожника, наистина създава Съсътворителя. Човекът е съ-Сътворител, но събожникът го прави Съсътворител! Това е голямата отговорност да се върши светителство именно за събожника, който в пътя на своя живот идва до онзи момент в Генезиса: Да сътворим! Значи Сътворителят има Съсътворители и човекът може да стане Съсътворител. Съсътворителят е вече идея на освободения събожник!

Така че светителствайте в служение… Защото служението е тайнство — то е отговорност на отделната личност, в която има една повеля — без Себе си. Човекът без Себе си е одухотворен, човекът със себе си ходи пътя на еволюцията! И не е проблемът в служението само за другите — проблемът е в служение и за Себе Си! Когато отивате със Себе си да правите служение, вие внасяте остатъците на своята еволюционна карма, на своята еволюционна даденост. Но когато забравите своя аз, вие влизате в стойността на Съсътворителя. А отговорността на Съсътворителя е равна на тази на Сътворителя!

Виждате с колко различни енергии се работи: сътвори, създаде, произведе… Трябва да можете да сътворите и да създадете, да можете да повелите на водата да произведе! Тези енергии сега ги правим в приложност на човешкия ум, но не още на Мировото съзнание. Човешкият ум става изобретател — той е, който прави летящи тела, но можете да владеете и тези енергии! Когато човечеството разбере силите им в приложност, за да извежда не само култура, а и формули, тогава човекът ще бъде Съсътворител.

Сътворителят винаги ще дава нещо ново. Така се създава бъдеще, за да се осъществи Единосъщие. И не само с Бог Отец, а и със Светия Дух. Каква великолепна идея — за да няма протести! Иначе щяхме да имаме дуализъм — Син и Баща. А има и Дух, на Когото дават името Светий. Баща, Син и Светий Дух — Единосъщие! Това е великолепно прозрение за бъдеще! Тогава не може да се оспори — нито дуализъм се създава, нито пък триада, а Единосъщие, което го носи всеки човек! Затова тайната на нашия живот не е само наша отговорност, тя е Мирова отговорност. ЦелосттаДа сътворим!, стои във всекиго!

Светителството към събожника ускорява и неговата еволюция. А колкото повече събожникът се освобождава от еволюция, толкова повече отдава енергии, с които Сътворителят, акумулирайки ги от цялото човечество, създава нови битнини. Защото ще има ново небе и нова земя — всичко ново творя

Значи светителството към събожника е преди всичко идея не на индивидуалност, а на общност. Индивидуалното е потреба за еволюция, но в Доктрината на Истината ще започнат да отпадат индивидуалностите. А в Доктрината на Свободата няма да има индивидуалности — ще има Духовни виделини!

Еволюцията ви прави богове, а светителството — Съсътворители!

Повеление 3. Направете пътника Път!

Пътят е предназначението, което вътрешното откровение дава, а не равносметките за историческата даденост! Понеже в Пътя пътникът още е в еволюция и няма обречена вечност, той е с малка буква, а Пътят е с голяма. Човекът обаче е същественото в Пътя. Но в Пътя не трябва да се казват тайни, за които човечеството не е готово — както Христос рече: Не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си… Тогава първият знак в Пътя е идеята за Знанието, защото Знанието без Път не може и Пътят води към Знание!

В човека има вложено Знание, но той не го е извел — и затова страда от липса на знания. Еволюцията е, която ви учи, учи ви и на сакралност — да изгорите и да се родите отново от пепелта. Идея за жертва, която митологиите са осветили във великолепния образ на Феникса. По-голяма идея в потвърждение на закона за прераждане от този образ няма. Това е великата сакрализация — да се възродите. Ето как можете от пътника да направите Път. Защото подобието е, което прави сакрализацията. Духовната даденост на човека — Диханието, с лъчите си може да прави Път. И този Път е не на страданието, а на творчеството! Затова Голготският път е химн на благодатта, защото той разкрива осъществимо бъдеще.

Демонстрираната възможност на Голгота е Възкресението, което е идея за динамиката на безсмъртието. Белегът на Възкресението е безсмъртието, а динамиката на безсмъртието е Възкресението! Затова Кръстът не е идея за мъчение — Разпятието е идея за безсмъртие!

В християнството обаче институтът обявява Голгота за път страдален, за да оправдае поведението си, че нарича човека грешен. Може ли човек да е грешен, когато още е невеж? Не, защото не знае какво прегрешава. Така че няма „via mala“, „via dolorosa“ — „път на злото“, „път на страданието“! Няма Път, който може да бъде трагичен — има via perfectum, Път на съвършенството! Когато нямате знание, дори този Път да е илюзия, пак е позитив — илюзия с позитив…

Не може да правите Път, ако изповядате, че Бог ви наказва! Бог не наказва никого — ние наказваме Бога, Който е у нас. Човекът наказва Бога в себе си, защото не е чул още Себе Си! Посветеният, обаче, знае огледалото на Истината и той не може да се илюзира.

Човекът е едно неизбежно божество! А християнската църква побърза да се откаже от законите на еволюцията, прераждането и кармата. Други религии — Източните, ги приемат, но и те стоят на едно място. Да не говорим за Азия и някои други континенти — там спят още…

Има прераждане и карма, има развитие. Точно затова Адам прави Път до Дървото на знанието, а бъдещите Адамовци ще правят Път до Дървото на Живота. Този Път може да е на състраданието, но не и на страданието!

И трябва да направите Пътника — с главна буква! Но първо ще изходите много пътища, а самият пътник, докато има и минало, и настояще, и бъдеще, ще е с малка буква, защото има измерения. Бог не може да има измерения, Той е цялостен! Той няма възраст, но не можем да лишим от възраст Неговите съ-Сътворители.

Всяко бъдеще е част от Пътя. Но само бъднината може да намери Пътя! Бъднината няма време — тя е олтарна тайна, дадена в Сътворението, т.е. самото Дихание. А преходът е на съответните Духовни вълни, които през хиляди години се сменят.

И налице е зримата хронология как Духът се бори и оставя Път. Дадено е знание от атлантите в началото на нашата еволюция. Там, в преддверието, е бил Тот — богът на мъдростта. Тот е бог в съзнанието на човека и съзнание на Бог в човека: Човеците са богове, както казва той…

След това в Древна Индия — преди 10 000 години е Ману, а преди 5 000 години е Кришна. И в „Бхагават Гита“ са посочени духовни дадености у човека.

В Халдея, в Египет също се създават големи култури. Създават се пирамидите и тайнствата за посвещение. Египет става училище — Мирово училище. Там Озирис, Изида… тези големи личности-богове, изграждат школата на посвещенията. Ето как е създадена постелята, на която човешката душевност е разгръщала своите потенциални възможности. И през тези школи минават много поселници на Елада, на Рим…

А пък в една Древна Персия Учението на Зороастър създава двубожието — Ариман и Ормузд. То разделя света. Където не е достигало проницанието, светът се предоставя на онова, което и християнската институция въвежда — дявол, сатана. Това става култура, несвойствена за проницанието на ума, но много угодна за играта на астрала. И тогава нисшият ум дава формула — създава си бог на доброто и бог на злото, а не на нееволюиралото. Ето как се ограничава човекът с приложния си ум!

Пътят на човека не е възпитанието му, макар че добродетелите имат стойност, когато е налице нравствена безотговорност. Пътят на човека е пробудената духовност! А в поведението му има много грешки, от които не израства духовната му даденост. Ето защо в Пътя има преходности.

Защо обаче в Пътя наказват Учителите? За да осветят Пътя си! Те осветяват Пътя си с приемането на наказанието на планетния смут, за да могат да направят прелом чрез новите си идеи. Затова — крадете идеи, не се страхувайте! Но не обличайте стари идеи в нови дрехи. В знанието безстойностното трябва да отпадне. Религията обаче устоява и онова, което няма стойност, става фанатично. В знанието може да отмерите глупостта, в религията — фанатизма!

Откровението е бъднина! Ману, Моисей и много други посветени са давали законодателства, но не са дали откровения. Само Хермес и Христос са дали досега Откровения. И преди Христос само Зевс е наречен Пантократор. Виждаме, че дори на Всевластника не е предоставен един път.

Бъдещият Пътник — когато на друга планета ще прави нов живот, вече ще бъде Сътворител. Но първом трябва да одухотвори материята! И затова има еволюция, има умиране, прераждане — за да може да се освободи от материята. Ето защо символ на Учението Път на Мъдростта е Триъгълникът със Змията вътре. Змията, т.е. Мъдростта, има гъвкавост и си сменя кожата. Събличане на кожата — прераждане, свобода от минало. Тя е доказателство, че има еволюция, има Път.

Затова в митологиите един Сизиф никога не се уморява. Безсмислен бил трудът му, защото тикал камък към върха на планина, а камъкът се връщал… Но има ли по-ясна формула от това, че връщането е прераждането? И човек, ще не ще, накрая ще изхаби камъка на кармата си и ще го качи на върха. Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние!

Пътят има хилядолетни поклонници и идеята за него е много стара. Пътят е една кореспонденция в двубоя между човек и Бог! На човека е трябвало да бъде посочен Път с определения за възземане и с възможни дадености той да даде идея за свобода. Поколенията под различни убеждения са подвеждани на поклонение — поклонението човекът да търси по-съвършеното от него, за да му подражава. Но се явяват конфликти и неразбирания; явяват се нови култури и нови пътища…

Преходността на пътника е една потребност. Човекът бог-пътник е само приносител на божествените качества, вложени в него. Този пътник преди милиони години е тръгнал от пещерата. Но онова, което той оставя като диря, като потреба, като осъществимост, е именно в Пътя.

Бог не е само личност — както Го представят религиите — Той е Път. Само Бог е Път! Другите богове не са Път. Ако бяха Път, нямаше да са индивидуалности, а именно Пътят прави индивидуалностите.

Който няма Път, има улици! Затова се иска отговорност да оставите Път и да родите пътници. Отговорността е послание на Живота!

Животът се осмисля като се осъществява в битие — през етапи на Еволюцията. Битието е йерархично, затова не се осъзнава Еволюцията в цялост. Животът е повече от едно съществуване — Той е осъзнатото Божество, а не олтарно признание! Хората казват, че живеят — не, те съществуват. А съществуването е придружено с измерения на съответната социална мярка. Ето защо доброто и злото са една услуга за дефиниране на подходите на съществуването, докато се стигне до Живота. Именно Животът дава една от най-големите стойности — Път. А Пътят винаги включва пътника…

Културата на Учението на Мъдростта прави пътници, предоставили своето битие за Пътя. И когато пътникът може да понесе теготата на Пътя, той става Мирова благодат! Сега Пътят е, по който се ходи — пътникът е само констативност. Пътникът е един бог във въплъщенията си, а Пътят е, който води човечеството в йерархията на Духовните вълни!

Когато осъществим Пътя, ще бъдем Пътник и тогава Истината ще ни даде вътрешното зрение, а Животът ще надкрачи всяка преходност!

Когато осъществите Пътя и се жертвате за Истината, можете да направите Живот!

Бог не е само услуга на религиите — Той като Безпричинната Причина дава светоусета ни за Съсътворител! Творецът ви е дал Себе Си! Затова открийте бъднината — за да можете Себе си да защитите в Него! Когато защитавате Него, ще трябва да защитите и събожника. Ето защо трябва да светителствате за Сътворителя и за събожника си!

Бог е Пътят, а човекът е бог в Пътя!

Посланията, в тяхната конкретност, родиха плътта на Учението Път на Мъдростта. В тях всички мисли, сентенции и афоризми трябва да бъдат разтълмявани и съпоставяни. Вие черпите от всяко едно Послание, но потребна е съпоставка в измерение. И тогава, ако се приложи една формула, става като Менделеевата таблица. Това са валентностите, това е животът изведен! Различните класове, различните форми на съединение правят различни образци на природната даденост. Природната даденост, изразена чрез Човешката божественост — това трябва да се направи в този стадий на присъствие. Съпоставката между Посланията е като валентността, която търси своите нови съединения, за да се създава богатството за онова, за което много потребно хората се борят — да бъдат Богове!

Посланията са една поточност в основната ритмика на Космичното Себеусвояване на Бога в съзнанието на човека и на човека — в признание на Бога!

1 COMMENT

  1. С благодарност за будност и приложност! Търсейки Послания за съответните години в Google първо на ДУХОВНА ВЪЛНА излизат!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

42 + = 49