Невинността на детето е един от външните образи на чистотата на нашата душа!
Ваклуш Толев

През август 1925 г. в Женева, Швейцария, се провежда първата „Световна конференция за благосъстоянието на децата”, на която присъстват представители на 54 страни, които приемат и подписват Женевската декларация за правата на детето. Според декларацията човечеството трябва да даде на детето всичко най-добро, което има, вън от всякакви съображения за раса, народност и вяра. На Конференцията официално се определя датата 1-ви юни за Международен ден на детето, който вече се празнува в над 40 държави по света, в това число и в България.

Празник Ден на детето или Ден на децата има в почти всички държави на света, но се отбелязва на различни дати и по различен начин, свързан с традициите на отделните народи.

децата са израз на първичното в неговата чистота, когато умът още не прави своите пресмятания.

Макар в съзнанието ни обикновено думата дете да  се свързва с констатирана физическа възраст на подрастващ човек, идеята дете може да бъде разгледана от една съвсем различна гледна точка. В евангелието на Лука, глава 18-а, стихове 16 и 17, Иисус Христос казва: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него”.  Този стих от Библията очевидно отразява идеята за детето не като физическа възраст, а като душевно състояние.

Как може да бъде охарактеризирана идеята дете и кога човекът, независимо от възрастта си, е дете по душа?

Учителя на Мъдростта Ваклуш Толев твърди, че децата са израз на първичното в неговата чистота, когато умът още не прави своите пресмятания. Именно липсата на мисловни спекулации определя дадена личност като притежаваща невинността на дете. В този аспект всеки може да бъде дете, независимо от физическата си възраст.

Идеята дете е водеща и в един друг смисъл – когато говорим за новорождение. Новорождение не само чисто физически, а в смисъл на раждане и възприемане на ново учение, на нови идеи. И  неслучайно в евангелието на Йоан, глава 3-та, стих 5-ти Христос казва на Никодим: „Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие”. Именно коментирайки този момент от Библията Ваклуш Толев пояснява: трябва да приемем идеята за детето като едно новорождение, а всяко ново учение е едно ново раждане. Следователно идеята дете е идея за бъдеще и чисто физически, но и в духовен аспект, изнасяйки съзнанието на човека в нови висини.

трябва да приемем идеята за детето като едно новорождение, а всяко ново учение е едно ново раждане.

В глава 21-а, стих 5-ти на евангелието на Йоан, след Своето възкресение, Иисус Христос пита на Своите ученици: „Деца, имате ли нещо за ядене?”. Те бяха новородени в идеите на Духовната вълна на Любовта – затова обръщението към тези мъже е било  „Деца…”. Но е трябвало да получат и урок да търсят духовна храна не в миналото, хвърляйки мрежите си отляво, а в бъдещето. И когато хвърлят мрежите си в дясно,т.е.  в бъдещето,  ги изваждат препълнени…

С настъпването на Третото хилядолетие Духовната вълна на Мъдростта роди своята йерархия на служение, наречена Деца на Деня. Те  носят товара на Знанието на Учението Път на Мъдростта и отговорността за полагането на основите на Културата на Мъдростта.

Всеки може да се роди като Дете на Деня, прилагайки една вътрешна екология в себе се, постигайки онази чистота на душата, необходима, за да бъдат претворени идеите на Мъдростта в живот. Мъдростта – казва Ваклуш Толев – е властност на духовността над ума.

Само носещите първичната чистота на детето, могат да направят Мъдростта свой живот.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 74 = 83