На 31 октомври от 17.30 ч. в НЧ „Обединение 1913” (голямата зала) ще се чества по един нов и нетрадиционен начин Денят на народните будители. Празникът ще бъде под формата на рецитал и концерт под надслов „Будителство и творчество” и се провежда под патронажа на кмета на Кърджали инж. Хасан Азис. Идеята за него е на Фондация „Безсмъртни българи” и Общество Път на Мъдростта, с лидер Ваклуш Толев. А нейни съидейници и съорганизатори на честването са Община Кърджали, Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров”, НЧ „Обединение 1913” и Пловдивският филиал „Любен Каравелов”, Кърджали.

В празничната програма ще се включат творци от няколко града, включително и от Кърджали. Всички заедно ще се опитат да се доближат до същността на будителството и ролята на творците в него. Специален гост ще бъде доц. д-р Кирил Коликов от Факултета по математика и информатика в ПУ „П. Хилендарски“ и главен редактор на авторското списание „Нур” на Ваклуш Толев. То е автографът на Учението „Път на Мъдростта” и на страниците му са изведени неговите доктрини, идеи и принципи.

Будителството е светлина в тъмнината на застоя и идея за ново битие

Доц. д-р Кирил Колигов, Главен редактор на литературата на Общество Път на Мъдростта
Доц. д-р Кирил Колигов, Главен редактор на литературата на Общество Път на Мъдростта

Кирил Коликов е роден през 1950 г. в гр. Казанлък. Придобива научна степен магистър по математика в ПУ „П. Хилендарски“ през 1973 г. Защитава докторска дисертация през 1985 г. в СУ „Кл. Охридски“. Има множество научни публикации в неговата сфера,както и няколко разработени приложения.Ръководил е два големи национални научни проекти към Фонд „Научни изследвания“. С цел стимулиране на творческата дързост в теоретичните изследвания и иновативни разработки в науката, културата, образованието, промишлеността, създава и Сдружението „Път на творчеството“. Под негово ръководство се сформира и Сдружение „Общество Път на Мъдростта“, имащо за цел да съхрани и разпространи Учението Път на Мъдростта, дадено от Ваклуш Толев. Бил е и председател на Сдружението в началните му години. Вече повече от 25 години ръководи Редакцията, която подготвя материалите за издаването на списание „Нур“ и книгите на Ваклуш Толев. Един от учредителите и идеен консултант е на Фондация „Духовна вълна“, представяща разработки от Учението на Мъдростта на различни езици.

– Г-н Коликов, ако съдим по днешното състояние на държавата ни, на културата, на социалния ни живот, нямаме много знаци за будителски резултати. Дали пък „операционната” система на съзнанието ни не се нуждае от репрограмиране?

– Безспорно, се нуждаем от обновяване и това се случва. Ние сме в прехода между Петата и Шестата подкоренна раса на Петата Коренна раса. А Шестата подраса се ражда сега в България. Тя ще е утроба на следващата Коренна раса, в която хората ще събудят един нов орган – Третото око. Следователно, има не само знаци, а и духовна енергия за нови будителски резултати. Безпокойството за днешното състояние идва от това, че при всеки преход старите структури вече не работят за еволюцията на човека, а по-скоро са пречка.

– Коя ще е „запалката” за този рестарт? Някои хора я виждат в мощния духовен излив сега, който ще разшири човешкото съзнание, за да се приготви то за идващите промени…

– „Бог никога не ни е изоставял, ние го изоставяме“, казва Учителя Ваклуш Толев. След като се изчерпят енергиите на една Духовна вълна, се ниспослират енергиите на друга. Затова в Доктрината на Духовните вълни, която Ваклуш формулира, те следват една след друга, като изграждат различни принципи в човека: Вълната на Сътворението го индивидуализира; Вълната на Митологията ражда у него въображението и търсенето; Вълната на Правдата внася законността и възмездието; Вълната на Любовта го учи на прощение и обич към врага. Сега дойде Вълната на Мъдростта, която ни носи прозрението и идеята за обожествяване! Ще дойдат и Вълните на Истината, и на Свободата. Следователно, енергията на Мъдростта сега разширява човешкото съзнание и най-готови за приемане на новия излив са тези, които Учителя нарече Деца на Деня.

– Често хората изпитват боязън пред драстичната смяна на моделите, на представите и знанията, вероятно, защото усещат подсъзнателен страх от отговорност.

-Не е само страх от отговорност, а проблем на навици и традиции, които Ваклуш нарече убийци. Те са потребни, докато съхраняват една еволюционна енергия, но стават пречка, когато тя се изчерпи. Виждаме, че дори митологичното съзнание още стои в света. Какво са курбаните и кукерите в България?

– Понеже този път честването на Деня на будителите ще бъде под надслов „Будителство и творчество“, нека надникнем какво се крие в пословичните мъки на твореца, в нерядкото му съмнение…

– Този надслов е едно прозрение, ако се схване в неговата същност, а не в неговите форми. Творчеството, Боготворчеството, стои в основата на света. То е резултат от една повеля: „Да бъде Светлина!” А Будителството е светлина в тъмнината на застоя, то е идея за ново битие. В библейското Откровение Христос казва също: „Всичко ново творя!“ И още, че ще има нова земя и ново небе. Следователно, в човешкото творчество, като сътворчество на Твореца, има вибрация на Първичната Светлина, която буди в личен, социален, национален или Миров план. Следователно, успехът на един творец се крие във възможността му да се осветли. Може би, за това нерядко са неговите мъки и съмнения.

– Дарът на свободния избор понякога е доста тежък и непоносим. И щом като, заедно с въодушевлението ни към него, растат и съмненията, навярно това говори и за липса на енергия и готовност за вземането на важни решения и избори?

– Свободният избор е свързан със знанието и отговорността. Затова понякога е непоносим. Ако липсва знание или пък трудно се поема отговорност, не е лесно да се вземе правилно решение или важен избор. Енергия и вън от нас, и вътре у нас, не липсва. Но трябва да си изградим рецептори, за да я улавяме, както и да я събуждаме в себе си. И най-важното, да не я хабим в безсмислици и отрицания. Особено да съхраняваме най-висшата си енергия – половата, и да я трансформираме в мисловна енергия. Това е особено важно за творците.

Но пък доста често съмнението може да бъде и благоговение пред Непонятното, докато пълното несъмнение граничи с високомерие… Разликата между „имам знание“ и „зная“?

– Има един афоризъм на Ваклуш Толев: „Съмнението е чужд шепот или лично невежество!“ Затова, ако съмнението в себе си ни кара да благоговеем пред Непонятното, трябва да работим То да ни става все по-понятно. Иисус Христос рече: „Аз и Отец едно сме!“ Щом един го е постигнал, всеки може да го осъществи. Въпрос е на еволюция и усилия да минем Пътя, Истината и Живота. Ето защо Ваклуш Толев каза: „Човекът е бог в развитие, но не още Бог!“Пълното несъмнение може да е въпрос на високомерие, но може да е въпрос и на вяра, която да е фанатична или пък интуитивна.

Да „имам знание“ за нещо, ми звучи като непълнота, непълна грамотност. А „зная“ нещо, е по-цялостно, но може да е и невежество. „Неграмотността е позволено незнание, невежеството –непозволено знание“, казва Ваклуш. Защото неграмотност може да се попълни, но невежеството прави пакости.

– Кога пристрастеността към определени познавателни идеи се превръща във фанатизъм?

– Фанатизъм е, когато идеите станат идеологии. Защото идеологията ограничава идеята, а се обявява за най–значима. Това поражда нетолерантност, която е проява на фанатизма.

– Защо толкова често ни е нужно да представяме Великото Непонятно с нещо по-понятно? Дали с това не доказваме, че непременно искаме да избегнем неизбежното?

– Има разлика между планетното и Мировото съзнание. На планетното съзнание му трябва понятно планетно знание, за да може да еволюира. Доказателствата, които са на ума, ще са ни нужни, докато развием интуицията, т.е. докато издигнем съзнанието си до Причинното поле. Неизбежното в човешката еволюция е смъртта. Но ако я приемем за врата към друг живот, т.е. осъзнаем, че сме безсмъртни, не само няма да имаме страх от нея, но ще изпитваме благодарност, че ни приближава към Великото, все още Непонятно.

– Понякога безсилието ни е потапяне в Неопределеното, Непознаваемото и пълно предаване във властта на Божественото…Докъде може да доведе този синдром на готовия да се „удави“ в Него?

– „Да бъде не Моята, а Твоята воля“, казва Иисус Христос в Гетсиманската градина. След това Той минава Голготския път, който е одухотворяване; прави Разпятие, което е победата на Духа над материята; извършва Самокръщение от Син Човечески в Син Божий в Гробницата и осъществява Възкресение, което е обожествяване, за да седне след Възнесението отдясно на Отца Си. Това „потапяне“ обаче не е идея на безсилие, а на духовна сила.Затова готовия да се „удави“ в Неопределеното има готовност да започне да минава тези стъпала на Христовите посвещения!

– Понякога, заради непроницаемостта си, светът ни се струва светотатствен, а така и разпалеността ни за знание охладнява… Това пък до какво води?

– Светът е светотатствен за този, който няма проницанието да разбере, че„няма зло, има нееволюирало добро“, както е надсловът на списание „Нур“. И това може да доведе не към глад за знание, а към увлечение към занимание, или по-лошо – към забавление. Отговорността ни към света е към неговата Цялост и не е добре да го упрекваме, а да му помагаме. Иначе и ние ще имаме вина за неговото несъвършенство. Затова Ваклуш каза: „Чуждата вина не е наша невинност!“

– Дали пък онази томителна неяснота и загадъчност, като тази на апостол Тома, не ни носи по-голямо облекчение, отколкото ако за миг можехме да погледнем в необятната Божествена сияйност?

– „Блажени, които не са видели, а са повярвали“, казва Иисус на Тома. И едва ли има по-голямо облекчение за земното ни съзнание, от това да погледнем необятната Божествена сияйност и да се видим като Космичност, надмогвайки земното си притегляне.

– Дали нямаше да стигнем до днешната духовна слепота за Истината, ако индивидуалният ни дух имаше повече начини и възможности да се обединява с Универсалния? Това ли е една от основните цели на Учението на Мъдростта?

– В следващата Духовна вълна – на Истината, със събуденото Трето око ще имаме Знание за Универсума. Но индивидуалните ни духове, по принцип, са обединени в Универсалния, защото са Негова проекция. Всеки човек е в Цялото и Цялото е в него – чрез Диханието на Бога, или както в източната философия се говори – чрез вложената у нас Огнена Змия Кундалини. Учението на Мъдростта ни учи да изведем Бога от себе си, именно за да се осъзнаем като Универсум. Затова то казва да бъдем, а не да имаме! Защото имането е лично и преходно, а бъденето е универсално и непреходно!

Интервюто взе: Лияна ФЕРОЛИ

Източник: Нов Живот

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

7 + = 15