На Ваклуш Толев

Като хляб насъщни ти си ни потребен.
Като боров въздух от родопски дробове.
А словата ти са – на вълната гребен,
с Мъдростта – родителка на всички светове.

И чрез тебе вкусих знания предвечни
от синтез на древносвитък с „Нови небеса“.
И да бъдем, искаш, с радост неотречни,
да живеем на събдата свята със гласа.

В сън предутринен – нерядко теб сънувам
във присъствие на дивен мир – дълбок и жив.
И чрез мъдрото ти СЛОВО с плам будувам,
щом окриля ме със радост твоя Дух щастлив!

Тони Дойчинова, „Стълба от коприна“, с. 61
19.12.1998

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

35 − = 30