§4. По отношение на простите думи за простите хора, нека помним, че последните се нуждаят от малки дози лекарства. Този закон е верен и горе, и долу. Затова простите хора се явяват най-добри разпространители.

Тайната тук е, че „прост“ в добрия смисъл е казано – става дума за простоватите хора (за разлика от простаците, които могат да бъдат и много интелектуално високи). Простоватостта е естествеността в човека – такъв, какъвто в своя градеж е направен, и той приема нещата в тяхната естественост. В този смисъл е казано и в първото от Блаженствата на Христос: „бедните духом“.

А какво е простата дума? Дума, която може да вибрира в човека на неговата астрална или мисловна, или на неговата духовна субстанция; дума, чиято чистота на ритъма отваря очите му. И оттам е тезата ми, когато казват: „Защо приемаш някои да се молят, да се кланят пред иконите…?“, че не трябва да се лишава простоватия човек от неговото кредо. Защото той няма друга нишка за контакт. За него метафизичността е далече, но за него опосредствеността за Бога е толкова близка, че иконата оживява. И не можем да го лишим от нея като контакт, защото той по този начин получава своята доза.

„…Простите хора се явяват най-добри разпространители“. Това е важното – те наистина много добре вършат разпространяването на едно Учение, защото в простоватостта няма съмнение, тъй като умът не плете своите доказателства. Налице е непосредственото вживяване. Когато идва аргументът (който е рожба на ума), той много често ражда съмнението, а съмнението може да ви свали и от най-висшия трон, който сте постигнали! Както съм казвал,

съмнението е или чужд шепот, или лично невежество!

Но простоватостта не е невежество, тя е контактност с истината – такава, каквото е за съответната душевност. Това е, което ни дава основание да простим (ако се мислим за много умни) на простоватостта, а тя от своя страна свидетелства, че наистина най-добре разпространява. И тук може да се потърси защо Христос е избрал простоватите рибари. Но когато е трябвало вече да се прави Всемирното учение, идва апостол Павел – онзи, който е много подготвен както в догматиката, така и във философията на една религия.

След това се направи от Учението схемата, системата, а тези, които я създават, всички са възпитаници на философските школи. Защото схемата удовлетворява ума, а простоватите хора трябваше да носят вярата. И те са я носели. Идете по света и проповядвайте, казва Христос. Нямало е нужда от обясненията. Впоследствие религията – от философски системи и от собствено възрение (като дадени от Христос) – мотивира идеята за Троицата, тезата за злото и т. н. В този смисъл пея възхвален химн на простоватостта!

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

+ 33 = 39