Тържество на Общество Път на Мъдростта
Възкресението – нова психология на света

Изказване на Кирил Коликов
Главен редактор на литературата на Общество Път на Мъдростта

Уважаеми гости на днешното тържество, скъпи събожници! Учителя Ваклуш ни остави един завет – да се поздравяваме с: „Да бъдем“! Да бъдем не само днес, а в цялата си планетна еволюция, със светлината на Възкресението. Защото Възкресението е върхът на планетната еволюция!

Искам да изкажа благодарност на всички, които осъществиха днешното тържество – както на домакините, така и на организаторите, а най-вече на изпълнителите, които ни заляха с такава Възкресенска светлина, че събудиха у нас тази радост, която е усмивка на Мъдростта. Наистина ние днес се усмихнахме вътрешно – с енергията на Възкресението.

Естествено е да си зададем въпроса: каква е връзката между Мъдростта и Възкресението? Защо 8 април – Денят на Възкресението, е празник на Учението на Мъдростта, след като той много се различава от другите ни празници. Възкресението е християнски празник, и на практика ние го приемаме като наш основен. А този празник не е роден от някакво събитие в Пътя ни в Духовната вълна на Мъдростта. Всички други са свързани с конкретни събития:

Денят на Рождеството (7 януари) – с раждането на носителя на Духовната вълна – Учителя Ваклуш Толев.

Денят на списание „Нур“ (13 февруари) – с публикуване на Нулевия брой на списанието.

Денят на събожника (31 юли) – със Съборите на Общество Път на Мъдростта.

Денят на Децата на Деня (13 октомври) – с учредяването на първата структура в Обществото на Мъдростта.

Денят на Дома на Мъдростта (1 ноември) – с откриването на този Дом.

Денят на Мировия Учител (27 ноември) – със заминаването от Физическото поле към Духовните полета на нашия Учител Ваклуш Толев.

И последният годишен празник – Денят на Посланията (21 декември), е свързан с астрономическата Нова година и Посланията на Планетния Логос, които Ваклуш ни даваше в продължение на 30 години.

Денят на Възкресението не е свързан с конкретно събитие. Прави обаче впечатление нещо много особено. Още през 1956 г. Ваклуш, със своето прозрение, разбира, че вярната историческа дата на Христовото Възкресение е 8 април. След това в продължение почти на 60 години Той празнува този ден заедно със своите приятели и последователи. И когато започна публичните си изяви, започна да изнася на всеки 8 април, бих казал, огнени Слова за този празник.

Нещо повече, своето авторско списание, в което е скриптирано Учението на Мъдростта, Той нарече „Нур“ – Възкресенска, нетленна, негаснеща светлина.

Дори Той определи като нова приложност за посвещение именно Възкресението.

Значи, има някаква много съществена и дълбока връзка между Мъдростта и Възкресението като енергия и като Светлина.

Знаем Неговата теза за трите основни светлини в културата на човечеството. Едната е Прометеевата светлина – битка за човек, чрез знание. Другата е светлината на Преображението, която е битка за безсмъртие (както нашите исихасти са се борели да се докоснат до тази Светлина). Следващата градация е Възкресенската светлина, която е битка за Божественост. Следователно връзката е много ясна – както Възкресенската светлина, така и Светлината на Мъдростта ни водят към обожествяване.

Но кое е първичното – Възкресенската светлина ли е преди Мъдростта, или Мъдростта предхожда Възкресенската светлина? Кое какво поражда? Това също е един много съществен, бих казал, въпрос, на който Учителя Ваклуш Толев дава много ясен и категоричен отговор в студията „Принципи на Сътворението“, която излезе в юбилейния брой на списание „Нур“ – по случай 25-годишнината му.

Мотото на тази студия е една много дълбока метафизична енигма:

Светът е сътворен от Любов, осветен от Мъдрост и изведен от Истина!

Тук на пръв поглед има някакъв парадокс. Защото Ваклуш казва, че на Бог не може да Му се дават никакви характеристики – нито Любов, нито Мъдрост, нито Истина. Е, тогава как може светът да е породен от тези сили? Отговорът е следният: Бог като Абсолют е Нищото, от което е всичкото. На Нищото не може да се дават никакви характеристики, но на всичкото, което Той излъчва, могат да се дават характеристики като енергии, сили и принципи, които сътворяват света.

Светът е сътворен от Любов! И неслучайно Църквите говорят, че Бог е Любов. Имат някакъв усет, макар че неправилно го формулират, защото в Християнската църква под Бог се разбира освен Сътворителя и Абсолюта. (Източните философии ги разделят.) Сътворителят е Любов, защото, за да сътвориш нещо, трябва да го обичаш, да го искаш. (И всеки творец знае, че обича творението си.)

Осветен от Мъдрост! Защо? Защото Мъдростта е онзи Fiat lux!, чийто образ е Нур… Тази Първична светлина трябва да освети както от горе на долу света, за да се осъществи Сътворението, така и от долу на горе, за да може да бъде изведено…

Но за да има Светлина, какво трябва да предшества? Безспорно Огън, т.е. тя да бъде излъчена от Космичния Огън, или от онзи Миров Кундалини, който ние носим като личен Кундалини, като Дихание на Твореца.

По-нататък в тази студия Ваклуш разглежда Духовните вълни като еманация на Космичните принципи на Сътворението. И дори дава характеристика на Триипостасността, свързана с Духовните вълни. Той нарича битието на Мъдростта – Бог Отец, битието на Любовта – Бог Син, и битието на Правдата – Бог Светий Дух. Т.е. виждаме, че има една взаимовръзка, има една хармония между йерархиите в цялата Вселена.

Следователно Светлината на Мъдростта като първичната Светлина – Fiat lux!, поражда и другите светлини. Тя поражда тази йерархия: Прометеева, Таворска и Възкресенска светлина.

Нищо друго не можем да си пожелаем, освен да приемаме и да живеем (не само днес) Светлината на Мъдростта и да осъществяваме Възкресенската светлина като наше посвещение!

8 април 2018 г., Пловдив
Културен център „Тракарт“

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

60 − = 57