Водещ: Дали защото българският народ е с божествено предопределение, през годините е търпял толкова унижения и от свои, и от чужди, г-н Толев?

Ваклуш Толев: Аз не считам само предопределението за достатъчно, а по-скоро предназначението. Това е моето определение на тези две понятия. Предопределението, например, за азбуката беше за Великоморавската държава, а както знаете, по предназначение беше за нашето духовно огнище и си дойде тук. Уморено и гонено слово, уморени и гонени апостоли на култура бяха приютени в нашия душевен храм и направихме нещо, което светът няма. Българският народ си имаше наистина историческото предназначение да стане пазител на източната инвазия в лицето на мохамеданството. Безспорно, в т.нар. византийско робство ние родихме няколко големи легенди. Родихме една „Солунска легенда“, която го предопределяше – и то наистина го предопределяше като народ, който в предназначение ще занесе в края на вековете най-изчистеното Христово Учение пред Бога.

Водещ: Българинът чрез грижата за физическото оцеляване, особено днес, показва ли по този начин своето духовно превъзходство, някакво духовно съвършенство и устойчивост?

Ваклуш Толев: Оцеляването като тенденция може да защити само едно историческо присъствие, но не и едно културно присъствие. Служението е, което му даваше предназначение в света да прави култура. Така че сега, ако той беше само в идеята за оцеляването, трябваше още преди няколко години да вдигне бунт. А той с толерантност и наистина с една вътрешна устойчивост, в идеята си за великото божествено служение, понася неща, които са унизителни за всеки друг.

Водещ: Как, по какъв начин Форумът за духовна култура помага на българина да надскочи всекидневното, чисто житийното, чисто битийното в живота?

Ваклуш Толев: Културата е обществена молитва! Всеки се моли по своему – един със свещица, друг с тамянче, трети с кандилце, четвърти с мълчалива молитва, както нашият исихазъм ни научи… Но какво? Всичко това е една обща молитва. Една наша българка, например, от Родопите ще ви изтъче нещо, което е изумително красиво, друга ще ви изпее, а някой с нашата гълчава ще ви направи приказка. Даже приказката за Хитър Петър е една идея на молитва в културата.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

× 9 = 36