Има един ден в националното битие на българина – Денят на народните будители. Ден, който в съзнанието на мнозинството е свързан с един изключителен период от историята на България – Възраждането! Точно благодарение на това българско и самородно явление България възкръсва от петвековния гроб, в който е поставена. Благодарение на феномена Будителство цял един народ връща съзнание за историзъм. Историзмът носи винаги бъдеще, казва Ваклуш Толев в двутомника „Духовните дарове на България“. Той смята, че „Будителството е провиденция на Духа в историзъм“[1] и посочва, че тезата на Будителството е Знание – „знание за род, знание за минало, жертва за бъдеще“[2]. Затова го определя като национална свяст.
Би било обаче некоректно, ако кажем, че в историята на България Будителство е имало само в периода на Възраждането.
Защото какво е например осъзнаването на необходимостта от земя и държава, която един кхан Аспарух – Основателя ни остави? Какво е Златният век на българската книжнина, осъществен благодарение на прозрението, което са имали княз Борис І – Покръстителя, дал етническо обединение и стратегия за култура, цар Симеон – Просветителя, създал стратегия на културата, и св. Климент Охридски – Азбучника, извел азбуката из пазвата на народната гълчава? Какво е демонстрираната от св. Йоан Рилски енергия на смирението, подчертала духовността у човека? Или исихазмът по време на Второто българско царство – така властно положен в сърцето на всеки българин от неповторимия Патриарх Евтимий – Мистика воин. Той дава упование на бъдещето на България със заветните думи, изречени при изпращането му на заточение след падането на Търновград: На Светата Троица ви оставям – сега и навеки!
Всички тези прояви на историзъм са отвоювали бъдеще, отвоювали са нов Дом за българския национален дух, за да се излее историческата благодат и да се даде път на бъднината му.
Както лично Учителя на Мъдростта Ваклуш подчертава: Олтарът на будителите винаги ще стои! И „когато искаме да определим Будителството като пътнина, тя безспорно е имала дом и този дом не е вън от сърцето и душевността на България – той е вътре!“[3] „Будителството е изказ на духовна енергия и йерархия за нов Дом!“[4]
Така можем да кажем, че в душите и сърцата български стои един олтар на будителите и енергията на будителството създава йерархия за нов дом – отново и отново, хилядолетия наред… Защото „будителството е съвестта на една нация“[5], то е „сублимираният национален дух за историческо осъществяване и културен бит“[6].
И сега, когато в Третото хилядолетие България отново отбелязва Деня на народните будители, се питаме: имаме ли нужда от ново Будителство, имаме ли нужда от нов Дом, ще можем ли отново не да върнем, а да отвоюваме своето бъдеще? Кое e това в съвременна България, което носи историзъм? Кое е това, което ще одухотвори историческия момент и ще възкреси България за ново битие?
В Третото хилядолетие България посрещна носителя на новата Духовна вълна на Мъдростта Учителя Ваклуш и така тя стана Дом на формулираното от Него Учение Път на Мъдростта. Учение, което сменя знанието като Добродетел и дава Знанието, което изгражда прозрение и довежда човека до богочовека.
През 2000-та година Учителя Ваклуш благослови институцията на Учението Път на Мъдростта, наречена от Него Дом на Мъдростта, и рече: Духовната вълна на Мъдростта отваря дверите на Дома на Мъдростта!
„Домът на Мъдростта е институцията, която трябва да направи достояние осветената тайна на Учението Път на Мъдростта като хляб на бъдещето, т.е. на Третото хилядолетие“[7]; „Домът на Мъдростта е бъдната Академия на Знанието“[8] и „идея за ново будителство“[9].
И неслучайно 1 ноември – Денят на народните будители, в календара на празниците на Учението на Мъдростта е Ден на Дома на Мъдростта. Защо? Защото „Домът на Мъдростта е приютен дом на духовна будност – аурна същност и съхранител на Знанието“[10].
Колко странно е да бъдете деца на бунтовен народ, на будителски народ и да имате Дом на будителите, Дом на Мъдростта! – казва Ваклуш Толев в списание „Нур“ 1/2012 – А будителят е и личност, и дело. Защото делото е, което одухотворява материята, чийто бъдещ образ ще трябва да се смени.
И какво бихме могли в Третото хилядолетие да си пожелаем на този Ден – Ден на народните будители и Ден на Дома на Мъдростта?
Да бъдем! Да бъдем будни! Да бъдем Дом на Мъдростта!
[1] Ваклуш Толев, Сп. „Нур“ 2006, Панорама, България – Школа за духовно възмъжаване.
[2] Ваклуш Толев, Сп. „Нур“ 1/1999, Символите в еволюцията на човечеството.
[3] Ваклуш Толев, сп. „Нур“ 1/2012, Будителството – нов път.
[4] Пак там.
[5] Пак там.
[6] Ваклуш Толев, сп. „Нур“ 3/1996, Будителството – национална свяст.
[7] Ваклуш Толев, сп. „Нур“ 1/2003, 1 ноември – Денят на Дома на Мъдростта.
[8] Пак там.
[9] Ваклуш Толев, сп. „Нур“ 1/2012, 1 ноември – Ден на Дома на Мъдростта.
[10] Ваклуш Толев, сп. „Нур“ 1/2010, Ден на Дома на Мъдростта, 9 годишнина.
