На 27 април 1866 г. в Трявна е роден Пенчо Славейков — Прозрението на българския гений, един от 13-те поименни безсмъртни българи, изведени чрез прозрение за предназначението им от Учителя на Мъдростта Ваклуш Толев.

На Пенчо Славейков

  • На робска нощ под свода черен,
  • за участ царствена роден,
  • кат слънце тръгна ти — уверен,
  • към подвига на своя ден.
  • И хвърли зрак в предел безплоден,
  • де гаснат болно лъч по лъч,
  • де всеки трепет благороден
  • замира в кипналата злъч.
  • Там тма слепци обезумели
  • към теб похулен рев изви —
  • презрений хищно те прицели
  • и нищият те уязви.
  • Но, жрец и воин на живота,
  • ту благ, ту огненожесток,
  • ти горд възлезе на Голгота
  • и не отрече своя Бог.
  • Сам си съдбата изпревари
  • и там, де нявга на скръбта
  • димяха черните пожари,
  • днес светят мощ и красота.
  • Че ден за химни ти дочака,
  • дочака жътва в своя ден —
  • и като слънце слезе в мрака,
  • от блясък царствен озарен.

Димчо Дебелянов

„Този, който може да каже, че един Димчо Дебелянов е песимист, проявява явно незнание за тайните на поета – мекотата на мъката, с която иска да отхвърлите булото на измамата! Или оная ръка, която може да бъде равна по писане на Омир, каквато е на Пенчо Славейков. Даже в някои от своите картини е по-мощен от Омир – мощен и масивен като канарата, която е дала на Моисей вода, за да напои своя народ. Пенчо Славейков! С какъв замах и с какво проницание можа да види:

„Бог и България – единство в двойна плът!“

Ваклуш Толев

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

56 − = 52