Жертвата не е лична, личен е актът на жертването!

безсмъртни българи
Цар Борис ІІІ
Величава е историята на онзи народ, който на националния си олтар може да изведе безсмъртни личности с неповторими дела. Защото не институцията, личността е свещена и тя освещава институцията!

България като благословена земя има своите белязани синове  и  историята й има основание да утвърди Ден и да създаде Дом-светилище на безсмъртните българи! В българската история има личности, които не само трябва да бъдат признати, че са герои, а и че са безсмъртни.

Няма в живота на човечеството по преходен и по-натрапен феномен от смъртта. Именно смъртта определя измеренията дали някой е живял достойно като идея за признание, или величаво като идея за жертва! С достойно приемане на страданията и с величава жертва ние осветяваме преходността, за да намерим тайната на безсмъртието. Когато безсмъртието стане наша властност – властност на Възкресението, която наричам надгробна властност, тогава играта на преходността свършва.

13-те поименни безсмъртни българи съм извел чрез прозрение за предназначението им от историческата реалност, националната даденост на България и законите на съвестта: цар Борис ІІІ – Обединител, кхан Аспарух – Основател, цар Борис І – Покръстител, цар Симеон І – Просветител, св. Климент Охридски – Азбучник, св. Йоан РилскиПокровител, св. Патриарх Евтимий – Мистик воин, Отец Паисий – Будител, Васил Левски – Икона на българската свобода, Баба Тонка – Майка на безстрашието, княз Александър Батенберг – Съединител, Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – Воин на оскърбените българи.

Националният дух се манифестира чрез велики личности, които Мировото съзнание захранва с бъднина! Тези личности не са само индивидуалности, те са и социалност – присъщност на националния дух в даден исторически момент. Така определени личности стават осъществители на събития или раждат идеи, които крадат бъдеще. Манифестираният национален дух като даденост дава именно основанието да се подреди броеницата на Безсмъртните в Ден на признание и Дом на поклонение!

Нека 28 август, денят на кончината на Цар Борис ІІІ – Обединител, да се  утвърди за Ден на 13 поименни безсмъртни българи и да се изгради Дом-светилище за тях, който да бъде българският социален учебник на приложна отговорност и национална доблест!

13-те поименни безсмъртни българи не правят поведение, а осъществяват националното предназначение  на България.

Денят и Дом-светилището е идея не на възпоменанието, а на бъдещото творчество!

Изведено от албума „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“, където е представена идеята от Ваклуш Толев

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

60 − = 55